„Не ме интересува движението на хората, а причините за него“, споделя германската хореографка и основателка на танцовия театър Пина Бауш, на чиято 85-годишнина днес си спомняме за нейното творчество. Нейният танцов театър, наречен просто „танцтеатър“, представлява иновационна форма, която е повлияла на много танцьори поколения наред.
С корените си в германския експресионизъм преди Втората световна война, Бауш преобърна представите за това, какво може да включва танцовото представление. Нейните спектакли се отличават с дълбочина и уникални декори, сред които стена, която рухва, и сцена, покрита с карамфили или пръст.
„Тя беше истинска новаторка в танцовото изкуство, с нестандартни идеи и впечатляващи постановки. В България през 80-те години не бяхме свидетели на подобни неща и беше наистина вдъхновяващо да гледаме записите й“, коментира Маша Илиева, балетен педагог и бивша прима балерина на Софийската опера, по повод юбилея на Бауш.
През по-голямата част от живота си Пина Бауш организира работата си във Вупертал, индустриален град до Дюселдорф в Северозападна Германия, но нейният ансамбъл често гастролира в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят.
По време на репетиции Бауш задава конкретни въпроси на танцьорите относно техните спомени и ежедневие. Тя ги насърчава да споделят преживяванията си, от които създава миниатюри. Танцът произлиза именно от тези диалози.
„Не знам къде е началото и къде е краят“, казва Бауш в интервю пред „Ню Йорк таймс“ през 2008 г. „Трябва да го усвоиш. Не зная какво ще се получи“, обяснява тя. Един от най-запомнящите се цитати е: „Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи“.
Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 г. в Солинген, близо до Дюселдорф. За първи път танцува на 14 години в школата „Фолкванг“ в Есен, ръководена от Курт Йос – ключова фигура в германския танц преди Втората световна война, чиято антивоенна постановка „Зелената маса“ (1932) остава актуална и до днес. След завършването си през 1958 г. получава стипендия за обучение в САЩ, където работи с имена като Хосе Лимон и Антъни Тюдор в „Джулиард Скул“.
Скоро се присъединява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В своята автобиография Тейлър описва Бауш като „любимка на Тюдор, копнееща за Германия“ и я характеризира като „една от най-слабите човешки същества, които съм виждал“. Като танцьорка, казва той, „тя демонстрираше способности да се движи на сцената както рязко, така и бавно, почти неравномерно“.
През 1962 г. Бауш се връща в Германия и става солистка в Фолкванг балет. Започва да хореографира и през 1968 г. поставя първото си произведение „Фрагмент“. Година по-късно поема поста на директор на трупата след наследството на Йос.
През 1973 г. ръководи екипа във Вупертал, който бързо се преименува на „Танцтеатър Вупертал“, и там създава спектакъла „Фриц“. Но истинската сензация идва с постановката на „Пролетно тайнство“ от Стравински през 1975 г., поставена на сцена покрита с пръст. През 1997 г. тя възстановява „Пролетно тайнство“ специално за Парижката опера.
Едно от най-значимите й ранни произведения – „Кафе Мюлер“ (1976), е вдъхновено от спомените й за детството, прекарано в ресторанта и хотела на родителите й.
През средата на 70-те години Бауш поставя две опери на Глук – „Ифигения в Таврида“ и „Орфей и Евридика“. Нейни произведения са част от редица филми, включително „И корабът пътува“ (1983) на Фелини и „Говори с нея“ (2002) на Педро Алмодовар.
През 2005 г. Бауш отново поставя „Орфей и Евридика“ в Парижката опера. В интервю пред „Фигаро“ по това време тя споделя, че танцьорите притежават много техника, но „аз търся нещо различно. Стремя се да накарам всеки от тях да усети стойността на всяко движение. Всичко трябва да произлиза от сърцето, трябва да се преживее“.
Творчеството на германската иноваторка не е лишено от критици. Арлин Кроуз от „Ню Йоркър“ е особено остри, наричайки хореографията й „мрачна, отчайваща, занимаваща се с театрален дадаизъм, безсмислено повторение, белязано от лесни, но ефектни трикове, напомнящи на порнография на болката“.
Въпреки критиките, Пина Бауш оказва влияние на танцьори от всяка точка на Земята.
„Тя е новатор, защото не търси да впечатли с оригиналност. Оригиналността ѝ идва от начина, по който подхожда към сцената. На нейното сценично пространство танцьорите разкриват своите души“, коментира хореографът Мила Искренова пред Dir.bg през 2020 г. Тя добавя, че подходът на Бауш е довел до радикални промени в стиля на спектаклите – те са без сюжети, фрагментарни и с нелинеарна структура, развиващи се отвътре навън, като колаж.
Пина Бауш (пълно име Филипине) напусна този свят на 30 юни 2009 г., само пет дни след диагнозата за рак и няколко седмици след премиерата на новата си творба.
През 2011 г. прочутият германски режисьор Вим Вендерс реализира документален филм за нея с името „Пина“.
„България няма своята Пина Бауш, защото нямаме общество, в което тя да бъде приета. Тя е била част от общество, което може да оцени таланта й“, заяви доц. д-р Александър Манджуков от НАТФИЗ пред БТА през юли 2024 г.
„Няма артист, който да бъде артист само заради изкуството си. Ставаш артист благодарение на обществото, в което живееш. Нямаш право да изолираш контекста, в който съществуваш. Артистът не е самооценен и мисля, че нашите артисти го демонстрират. В нашата среда те не могат да се задържат, докато навън процъфтяват и биват признати. Винаги обществото играе ключова роля за изкуството“, обобщава Александър Манджуков.
