„Поради недостиг на вода, миналата година някои региони почти се превърнаха в пустини, а земята се напука“, разказва Уктам Кузиев, фермер на кайсии в Таджикистан, пред Франс прес. Този плод е жизненоважен за страновата икономика и е известен в Централна Азия, но сега е заплашен от климатичните аномалии.
„Кайсиевите дървета не получават вода и съхнат“, допълва 70-годишният производител. Кузиев е един от около 100,000 таджикски фермери, занимаващи се с производство на кайсии.
Тази култура е „особено уязвима“ на климатичните промени, предизвикани от „вдигане на температурите, изменения в дъждовните цикли и по-чести екстремни метеорологични събития“, посочва Световната банка.
Отглеждането на кайсии е под заплаха от „меки зими“ и „късни слани“ в района на Исфара, а също и от „нарастващия риск от воден недостиг“, отбелязва институцията в доклад от 2024 г.
На своята овощна градина в Равот, разположена на северната граница на Таджикистан, където Страните Узбекистан и Киргизстан съседстват, Кузиев използва водите на река Исфара, която се експлоатира интензивно от трите нации.
Според 72-годишния фермер за този сезон водоснабдяването е адекватно, но „както винаги“ е ограничено, а в предишни години е трябвало да жертва пшенични ниви, за да „запазят на първо място кайсиевите дървета“.
Таджикистан е дом на 10% от световната продукция на кайсии, които са „стратегически“ важен продукт и „ключов икономически ресурс“, съгласно Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
„Производството на кайсии в северната част на страната е икономически и социално значимо, тъй като създава работни места и повишава качеството на живот на местното население“, заявява Муминджон Макхмаджонов, заместник-директор на „Исфара фууд“, голям производител на сушени плодове.
Паметник на кайсията
В Таджикистан, където 93% от територията е планинска, повечето кайсиеви дървета са разположени в оазиси, заобиколени от полупустинни терени около Исфара, считан за неофициалната столица на кайсията в Централна Азия.
В центъра на Исфара се издига гигантска кайсия, изсъхнала от слънцето, наподобяваща по-скоро бяла праскова, разказва АФП.
Тази култура е жизненоважна за Таджикистан, който е един от основните световни износители на сушени кайсии. Въпреки че Турция доминира на този пазар, нейната реколта през 2025 г. беше унищожена от студа.
Тази катастрофа е страх за таджикските производители. „Ако температурата рязко се качи или падне, дори за кратко, желаната реколта може да не се получи“, обяснява Макхмаджонов.
Той купува кайсии от местните пазари в Исфара, където дребни производители предлагат продукцията си, за да изкарат прехраната си.
„Дъждът въздейства на реколтата, нашите кайсии получават петна, което значително намалява ценовата им стойност“, споделя продавачката Муборак Исоева.
Преди „студът не беше познат, но през последните двадесет години кайсиите замръзнаха пет-шест пъти по време на цъфтежа или веднага след него“, добавя Бакхтиор Джалилов, агроном в Исфара.
Повишаване на производителността
Тези климатични промени принуждават производителите да адаптират методите си за работа.
Кметството на Исфара е „обновило 1500 хектара овощни градини с ниска производителност за последните пет години“, за да „оптимизира производството“, заявява Джалилов.
Предприятието „Исфара фууд“ е открило алтернатива: синята слива.
„Синята слива цъфти малко по-късно от кайсията и е по-търпелива на горещини и студ. Когато кайсиевата реколта е лоша, можем да разчитаме на синята слива“, обяснява Макхмаджонов.
Световната банка отбелязва, че за малките производители, които експериментират с устойчиви сортове, много решения, като капково напояване, дим за затопляне на въздуха или зимно напояване, остават трудни за изпълнение.
В тази бедна страна от бившия Съветски съюз, където средната месечна заплата е около 220 евро, тези опции не са финансово или технически достъпни, а покачването на цената на водата с 150% през 2024 г. е сериозно усетено.
