Атомното влияние на Годзила, както и литературните разкази за радиационните последствия, през годините атомните експлозии над Хирошима и Нагасаки са оставили дълбок отпечатък в японската култура, съобщава АФП.
Мангата „Астробой“ в Япония е известна като „Могъщият атом“, а анимета като „Акира“ и „Атаката на титаните“ изображават експлозивни сцени.
„Процесът на справяне с дълбока болка и преодоляване на травмата е повтаряща се тема в японската култура, и това е привлекло глобалната аудитория“, отбелязва Уилям Цуцуи, преподавател по история в Университета на Отава.
Атомните бомби, пуснати на 6 и 9 август 1945 г., са предизвикали около 140 000 смъртни случая в Хирошима и 74 000 в Нагасаки.
След края на Втората световна война разказите за разрушение и мутации са свързани с опасения от чести природни бедствия, а след инцидента във Фукушима и с нови страхове.
„Докато някои произведения директно описват ужасите, причинени от атомната бомба, мнозинство от тях разглеждат темата по по-индиректен начин“, казва писателката Йоко Тавада. В книгата си En eclaireur, издадена в Япония през 2014 г., тя се фокусира върху последствията от голяма беда.
Тавада черпи вдъхновение от паралелите между атомните експлозии, инцидента във Фукушима и „болестта Минамата“ – отравяне с живак, причинено от индустриално замърсяване в югозападната част на Япония.
„Това е послание, а не предупреждение – може да се влоши, но ние ще намерим начин да оцелее“, коментира Йоко Тавада.
Годзила е несъмнено най-забележителното творение, което отразява сложната връзка между Япония и ядрената енергия – праисторическо създание, пробудено от американските ядрени тестове в Тихия океан.
„Нуждаем се от чудовища, които да визуализират абстрактните страхове“, добавя Цуцуи, автор на книгата „Годзила в съзнанието ми“. „През 50-те години това чудовище играеше такава роля за японците – свързано с атомната енергия, радиацията и спомените от атомните бомби“, допълва той.
Многобройни зрители напускат остарелия филм от 1954 г. със сълзи, след като виждат как Годзила опустошава Токио.
„Смята се, че екипът по специални ефекти е създал дълбоките бръчки на чудовището, вдъхновени от белезите на оцелелите от Хирошима и Нагасаки“, добавя Уилям Цуцуи.
Темата за ядрената енергия присъства в близо 40 филма за Годзила, но често не получава достатъчно внимание.
Според Цуцуи, американската аудитория не проявява интерес към японските филми, отразяващи болката и страданията от войната, които съдържат негативни намеци към САЩ и употребата на атомните бомби.
Въпреки това, поредицата продължава да е изключително популярна, а „Годзила: Възраждане“ постигна голям успех през 2016 г. Филмът бе възприет като критика на управлението след Фукушима.
„Черен дъжд“ – роман на Масуджи Ибусе от 1965 г. за болестта и дискриминацията, причинени от радиация, е едно от известните произведения за бомбардировката на Хирошима.
Ибусе не е оцелял, което поражда значителен дебат относно правото на писане на подобни истории, коментира Виктория Йънг от Университета на Кембридж.
„Как и по какъв начин да се създаде литературен текст, основан на реални събития, е винаги предизвикателен въпрос. Дали имате правото да пишете за това, ако не сте го преживели?“, казва тя.
Кендзабуро Ое, писател и носител на Нобелова награда за литература през 1994 г., е събрал свидетелствата на оцелели в „Бележки от Хирошима“ – колекция есета, написана през 60-те. Авторът избира документалния стил, за да се изправи пред реалността, разглеждайки я през личен опит.




