Според традицията, много вярващи от различни краища на страната и извън нея се събраха в Преображенския манастир близо до Велико Търново, за да празнуват Преображение Господне. Празникът, който се отбелязва на 6 август, започна с ранна Света литургия, последвана от литийно шествие в манастирския двор, където бяха извършени водосвет и молитви за благословение на коливото и гроздето. По време на събитието присъстващите бяха почерпени с риба, тъй като празникът винаги попада в периода на Богородичния пост (от 1 до 15 август).
Преображение Господне е един от най-съществените Господски празници, сподели пред БТА проф. Димитър Попмаринов – бивш декан и почетен професор на Православния богословски факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който участва в тържествата. Той обясни, че според Евангелието Иисус Христос преди разпятието Си се явил на трима от учениците, за да им демонстрира, че е както човек, така и Бог. По време на видението те Го наблюдавали в разговор с пророк Илия и Моисей относно предстоящата Му смърт и страдания. Целта била да укрепи вярата им, тъй като скоро щели да станат свидетели на предателството и разпятието Му.
Професорът добави, че празникът започва още на 5 август с вечерна и полунощна служба, а на следващата сутрин продължава с литургия, в съответствие с еврейската традиция, по която денят започва от вечерта.
„Същността на Преображение е, че следвайки Христос, ние трябва да се преобразяваме и да възстановяваме първоначалния образ на човека, загубен при грехопадението. Това е труден и продължителен процес, а Църквата е призвана да напътства вярващите по него“, подчерта проф. Попмаринов.
Между поклонниците присъстваха и възрастни жени от великотърновското село Ресен, които дойдоха да запалят свещ за здраве и да почетат празника. Те гордо споделиха, че игуменът отец Георги е техен съселянин и че на всеки църковен празник са сред първите в манастира.
Ангел Мъглов от съседното село Самоводене също редовно посещава манастира. Той е идвал тук от малък, като за него това е свято място не само заради духовната си значимост, но и заради историята – тук са намирали подслон Васил Левски, Матей Преображенски и много други борци за национална свобода.
Според игумена отец Георги, за написването на История Славянобългарска, богатата библиотека на манастира е намалявала помощ във време наеи.
С Мъглов бе и Йорданка Иванова от Самоводене, която отбеляза, че според поверията, свързани с празника, през нощта небето се отваря и каквото си пожелае човек, се осъществява. Тя добави, че на този ден започва гроздоберът и се консумира първото грозде, а времето започва да се променя.
Преображенският манастир е четвъртият по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския. В манастирската църква се извършва реставрация на стенописите, но сериозен проблем са рушащите се сгради, разположени на свлачище, за решаването на който от манастира се надяват на помощ от държавата. Миналата година млади архитекти участват в проект за опазване на Преображенския манастир в рамките на сътрудничество между Община Велико Търново и Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София.
