Правителството на Росен Желязков и „Продължаваме Промяната“ влязоха в остър спор относно намеренията на държавата да продаде 4400 имота.
През 2025 година на дневен ред в България излезе мащабен и спорен проект за разпродажба на 4400 държавни имота, чието стопанисване вече е определено като „отпаднала необходимост“. Министър-председателят Желязков въведе програмата с надеждата да се оптимизира държавната собственост, но бързите и слабо прозрачни решения будят сериозни критики и напрежение в обществото.
Процедурата и плановете за продажба
На 8 май 2025 г. правителството обяви списък с 4400 държавни имота за продажба, мотивирайки това с прекратена необходимост от тях. Тези имоти бяха предназначени за търгове и продажби с цел намаляване на тежестта върху държавата и финансиране на други приоритетни сфери.
В началото обаче липсваше конкретика за методологията, по която имотите са селектирани, както и за ясна информация за това кои точно са включени, което породило обществено недоволство и подозрения за непрозрачност.
Според публикувани данни и анализи, първите търгове за част от тези имоти вече се провеждат, въпреки че местни власти и общественост не са били информирани своевременно за плановете, а някои от имотите са със спорен собственически статут.
Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), наследник на предходната Агенция за приватизация, е определена за основен организатор на търговете.
Обществена реакция и политически ходове
Появиха се множество реакции от граждански организации, активисти и политици, като „Продължаваме Промяната“ инициира петиция под мотото „България не е за продан!“.
Подписката има за цел да алармира парламента и обществото и да се спре масовата продажба на стратегически и ценни държавни активи.
„Август е време за почивка. Точно това беше идеята на правителството, когато прекара през парламента нужните поправки, за да развърже ръцете на кабинета „Желязков“ да стартира бързи онлайн търгове за разпродажбата на над 4400 държавни имота в цяла България“, се посочва в съобщението от пресцентъра на ПП.
В отговор на тази негативна реакция, а и на вътрешнополитическото напрежение по темата, Министерският съвет в началото на август 2025 г. обявява, че временно спира провеждането на търговете по програмата и прехвърля топката на Народното събрание.
Правителството призовава депутатите да влязат в ролята на контролен и регулаторен орган, който да вземе решение по кои държавни имоти може да има продажби и кои трябва да останат в публична собственост.
Правителствено съобщение и промени в стратегията
Министерският съвет публикува официално съобщение, че ще предложи на парламента одобрение на нова програма за управление и упражняване на права върху държавни имоти, с която се цели постигането на баланс между нуждата от стопанисване на тези активи и обществения интерес.
В същото време се подчертава, че продажби по сегашната програма не се осъществяват, докато не бъде изчистен въпросът с прозрачността и обосноваността на всяко конкретно решение.
Паралелно с това, в столицата се появиха съмнения за възможна продажба на полицейска караулка, част от имотите, обявени за продажба от държавата – това беше оповестено от „Спаси София“, доскорошен партньор на ПП в Столичната община. От „Спаси София“ поискаха незабавно спиране на процедурите по прехвърляне и разпродажба на държавни имоти, като са инициирали и среща с премиера Росен Желязков, която обаче не се е състояла.
„Обещали ли са ги тези имоти на някакви хора или става въпрос за чиста тъпотия, за която във всеки случай ще се се плати сметката от нас. Даже не само от софиянци, а от всички българи“, коментира общинският съветник Андрей Зографски, цитиран от БНР.
Основни рискове и предизвикателства
Липсата на прозрачност и ясни критерии за избора на имоти поражда съмнения за злоупотреби и корупция.
Нееднозначният подход към държавната собственост може да доведе до изгубване на важни активи, които имат социално, културно или икономическо значение за обществото.
Спешната и масова продажба влияе негативно върху доверието в институциите и поражда недоволство сред гражданите и местната власт.
Какво предстои?
След разгорелия се скандал правителството реши да прехвърли въпроса към Народното събрание, което да разгледа предложенията и да вземе решение за бъдещата политика по отношение на държавната собственост. Докато това не се случи, процесът по продажба на имоти е временно спрян, но с оглед на мащаба на проблема и активността на всички заинтересовани страни, конфликтите и дебатите по темата няма да изчезнат скоро.
Във връзка с поредните политически спекулации около Програмата за упражняване правата върху имоти – държавна собственост, и върху имоти – собственост на държавни публични предприятия, Министерският съвет ще предложи тя да бъде одобрена от Народното събрание. Освен това правителството ще предложи на народните представители да приемат решение, с което да не се извършват продажби на държавни имоти по Програмата до нейното одобрение от парламента, съобщиха от правителствената пресслужба.
За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият имоти с отпаднала необходимост.
Програмата беше приета от правителството като стъпка за отговорно управление на държавната собственост с цел предвидимост, публичност и ефективност. Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.
С цел да не се допуска разпространяването на лъжи и внушения за политическа употреба, Министерският съвет предлага на Народното събрание отговорно да разгледа и обсъди предложеното решение и да го гласува, се посочва още в прессъобщение на правителството.
Правителството и коалицията „Продължаваме Промяната“ продължават да отстояват позицията, че битката за всяко парче българска земя и имот е ключова за националния интерес и че ще се борят срещу всякакви решения, които могат да ощетят българските граждани.
Този сериозен сблъсък между стремежа към оптимизация на държавната собственост и общественото недоверие се превръща в един от най-коментираните политически и социални въпроси през 2025 година в страната.




