Доналд Тръмп и Владимир Путин ще се срещнат в Аляска, за да „решат“ как да приключи войната в Украйна, без участието на представител на самата Украйна.
Ситуацията около срещата им обаче носи опасно ехо от миналото. В историята, особено във Втората световна война, вече сме виждали как съдбата на цели държави се решава от чужди лидери, седнали на масата за преговори далеч от самите хора, които ще понесат последствията.
Класически пример за това е Конференцията в Ялта през 1945 година, където Великобритания, САЩ и СССР начертаха следвоенните граници на Европа, пренареждайки картата без прякото съгласие на засегнатите народи. Решенията бяха взети далеч от бойните полета, в зали с тежки завеси и още по-тежки договорки.
Резултатът? Желязната завеса, потъпкани свободи и десетилетия на разделение, окупация и напрежение. Териториите се „разменяха“ с цел стабилност, но това донесе точно обратното – нови конфликти и потисничество.
Днес, когато се говори за „размяна на територии за доброто на двете държави“, трябва да помним, че територията не е абстрактен ресурс, а място, на което живеят хора – с техните домове, истории и гробове на предците им. Подобни сделки, сключени без участието на самата Украйна като равноправна страна, не са мир, а компромис със справедливостта.
Урокът от Втората световна война е ясен:
-
Мирът, наложен отвън, без легитимната воля на народа, е краткотраен.
-
Разпределянето на чужди земи по геополитически интереси подкопава международното право.
-
Пренебрегването на националното достойнство създава дългосрочни рани, които поколения напред трудно зарастват.
Днес някои политици говорят за Украйна сякаш е шахматна дъска, а милионите ѝ граждани са просто пешки. Кой е дал право да се разменя чужда земя, да се подлага на „компромиси“ чужд дом? Украйна, както и всяка друга страна, има правото сама да определя границите и бъдещето си. Ако международната общност иска траен мир, трябва да го изгради върху уважението към суверенитета, а не върху карта, пренареждана в далечни краища на света.
Историята ни учи, че когато „велики сили“ решават вместо хората, мирът се оказва илюзия, а новите конфликти са само въпрос на време и избухват при първата искра.
Ако светът позволи територии да се „разменят“ зад гърба на Украйна, това няма да бъде край на войната. Това ще бъде началото на следващата. Историята помни и предупреждава. Въпросът е – чува ли я някой днес?
Още актуални коментари – четете тук
With thanks Great information
I remember this one time, in the early stages of my self-exploration, when I first began to understand the nuances of my Greek heritage, my gender identity, and my curiosity for more adventurous forms of expression. I was in my early twenties back then, just stepping out into a world that I wasn’t sure was ready for me. This journey of discovering my non-binary identity, ironically imbued with the colors of teasing and exhibitionism, started in a tiny, wood-paneled bar on the outskirts of Thessaloniki, where rules were blurred, and people dared to look beyond societal norms. This story is only for 18+ as it deals with deeper, more adult themes.
Every Friday, the bar, aptly named „Foamy Philosophy,“ orchestrated a unique event – „Speak Your Heart Out,“ where patrons could share their rawest emotions, uninhibited by societal judgment. One night, with the summer air buzzing electrically with anticipation, I took center stage. My cheeks were hot; the heart pounded against my rib cage. But amid that nervousness, I felt a strange sense of liberation, like a bird who discovers they can fly higher and beyond the safe confines of their nest. Underneath the warm, dimmed bar lights, in front of an audience that hummed with intrigue, I embraced the delicious, thrilling freedom of teasing and exhibitionism.
Boldly, I bore my soul, expressing my struggles with my gender identity, my invigorating yet confusing journey towards defining my sexuality, and the excitement of dipping my toes into the world of teasing and exhibitionism. All the while, I reveled in the unabashed display of my truth. The hushed whispers, the wide eyes that turned to me, I positively thrived on it, like a performer under the spotlight. Every gasp, every overwhelmed silence, was a string to the symphony of my liberation.
Looking back now, at the ripe age of 28, running workshops on relationships, intimacy, and sexual expression, I can’t help but smile at that audacious 20-something, straddling their fears and societal conditioning in a bar brimming with curiosity. Looking back, I realize that some may see that night as an act of audacity, maybe even scandalous. But for me, it was a lesson in fearlessness and authenticity, a lesson in giving my desires and curiosities the respect they deserved.
With every relationship I coach, every workshop I conduct, I try to imbue that same fearlessness and honesty. I encourage my clients to explore their boundaries, their desires, and their identities, all the while ensuring that the exploration is safe, consensual, and respectful. Every day, I strive to create an environment that encourages conversation about topics that are often brushed under the carpet – like teasing, exhibitionism, and other forms of sexual expression, helping people discover and embrace their diverse sexual identities. It’s a world that should be understood, respected, and celebrated, but only by those 18+, of course. This part of my work serves as a beautiful reminder of my journey, and I wouldn’t trade it for the world.