Търговията на дребно ще има ключово значение през януари 2026 г., когато и левът, и еврото ще функционират като законни платими средства. Тази информация бе представена от Николай Вълканов, изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в интервю за БТА.
Вълканов обясни, че през този период наличната в икономиката кешова маса ще бъдат изтеглена основно от търговците на дребно.
Той подчерта, че всеки член на СМТ е инвестирал значителни средства в подготовката за адаптиране на еврото, за да се спазят законовите норми и да се осигури плавен преход към новата валута.
По отношение на евентуалната намеса на държавата в ценообразуването, Вълканов заяви, че това може да доведе до сериозни рискове, споменавайки примери от Унгария, Румъния и Хърватия, където след такива мерки инфлацията стана по-висока от тази в България.
„Всеки опит за намеса ще се върне обратно на инициатора. Подобни действия винаги оставят негативен ефект върху потребителите и не водят до удовлетворение,“ добави той.
Той също така подчерта необходимостта от внимателно разглеждане на веригата от фермата до масата на клиента, произвежданите и внасяните стоки, и причините за това.
„Цените на продуктите на рафтовете са резултат от множество фактори, на които търговецът не може да влияе, или влиянието му е минимално,“ коментира изпълнителният директор на СМТ.
Пълен текст на интервюто:
Какви инвестиции са направили компаниите от Сдружението за модерна търговия по повод въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г.? Срещнали ли сте проблеми и какъв е статусът на процеса?
– Значителни средства отиват за адаптация на ERP системите, счетоводните и другите софтуерни платформи, както и за преструктуриране на касови апарати и обновяване на онлайн и офлайн платформи. Всяка компания е инвестирала значителни средства, за да може да изпълни законовите изисквания и да осигури гладкото въвеждане на еврото. Някои последни модификации в закона за еврото предизвикаха известно напрежение, но не очакваме сериозни затруднения.
Вече сме на етап подготовка на търговците с новите еврови банкноти и монети. Както знаем, през януари 2026 г. търговията на дребно ще бъде под голямо напрежение, тъй като и левът, и еврото ще бъдат законно приемливи. В хода на този период ще се оттегли наличния кеш от икономиката чрез търговците на дребно.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) поиска допълнителна информация от търговските вериги по секторния анализ на хранителния пазар и промоции между 21 юли и 3 август 2025 г. Как ще коментирате намеренията за въвеждане на тавани на надценките и проектиране на нови закони в сектора?
– Търговците на дребно са под постоянен контрол от КЗК вече две години и половина, като контролът не е намалявал. Важно е контролът да е балансиран, защото свръхконтролът може да навреди както на бизнеса, така и на доверието на потребителите в държавните органи.
Търговията на дребно е между най-големите работодатели и участва активно в осигуряването на стоки и услуги, включително за продоволствената сигурност на страната. Важно е да се отбележи, че основната функция на търговеца не е да предоставя безкрайни справки и данни, а да продава, докато спазва законовите изисквания.
Идеите за държавна намеса в ценообразуването носят значителни рискове. Исторически опит показва, че подобни действия водят до по-висока инфлация, каквото е положението в Унгария, Румъния и Хърватия след въвеждането на контрол на цените. Унгарският потребител страда от най-високата инфлация в ЕС, докато правителството е пробвало всякакви мерки, включително контроли и извънредни данъци.
Всеки, който опита подобно нещо, ще плати за собствените си недостатъци. Такива вмешателства се усещат от потребителите и не водят до удовлетворение. Таван на надценките е все едно да ти кажат, че от утре трябва да живееш с 300 лв. на месец, без да взимат предвид реалността на разходите.
Смятате ли, че изписването на цени в лева и евро информира достатъчно потребителите? Какви предложения бихте могли да направите?
– Обозначаването на цените в евро и лева служи за информативност на потребителите и за подготовка преди окончателното приемане на еврото в България. Етикетите на стоките предоставят информация, необходима за ориентация на клиентите, включително и друга задължителна информация. Съществува необходимост да информираме потребителите за процеса на преминаване към еврото и да им помогнем практически в магазините.
Има идеи за онлайн платформи, които да публикуват информация за цените, за да се подобри информираността на потребителите за най-добрите оферти. Но е необходимо да се фокусира повече върху пътя на храната от производството до крайния потребител, произвеждането, вноса и износа и свързаните с тях политики, осигуряващи фондации за фермерите. Лесно е да се обвинява търговецът за определени цени, но той е само последната част от веригата. Цените зависят от много фактори, на които търговецът няма влияние.
Правителството обяви, че ще учреди ново дружество с държавно участие „Магазин за хората“ ЕАД, което ще предлага хранителни и други основни стоки с акцент на българските производители. Как виждате конкуренцията от такъв нов търговец?
– Може би щеше да е разумно вместо 10 млн. лева да се изразходва 200 000 лв. за създаване на музейна експозиция в центъра на София – бакалия от социалистическо време, с ограничен асортимент и не особено приветливо обслужване.
Забравяме много неща в страната ни, включително регламентите за държавни помощи в рамките на ЕС. Има производители с нагласа, че държавата е длъжна да купува продукцията им на защитени цени, без значение от качеството. Но такова поведение е остаряло и потребителите вече разбират как работи пазарният механизъм.
