Вим Вендерс, навършващ днес 80 години, е знаков представител на движението „Ново немско кино“. Той е известен по целия свят с емблематичните си филми „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“ (известен още като „Небето над Берлин“), отличени с престижни награди от Венеция и Кан, а също така е номиниран за „Оскар“ с документалните си филми.
Интересен аспект от биографията на Вендерс, чието истинско име е Ернст Вилхелм Вендерс, е, че той е започнал кариерата си като кинокритик и никога не е предполагал, че ще стане режисьор. Той припомня, че известни кинодейци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл първоначално също са били кинокритики.
Вим Вендерс е личността на световната кино сцена, известен със своята скромност и уважение. Според „Гардиън“, той носи в себе си нещо от ангелите в „Криле на желанието“, наблюдаващи людете от високо, но не способни да комуникират с тях целенасочено.
По-малко известен факт е, че въпреки дългогодишната си страст към фотографията, Вендерс никога не се е смятал за фотограф. Първият си фотоапарат получава от баща си в родния Дюселдорф.
От 60-те до 80-те години на 20-ти век, Вендерс използва предимно Polariod, вкъщи индивидуално като визуален дневник за свои идеи и образи. Той притежава хиляди уникални фотографии от филмови площадки и свои пътувания из Европа и САЩ.
Снимките му улавят както малки села, така и огромни градове, пустини и магистрали, както и близките му познати, значими личности като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
В периода между 1973 и 1983 г. Вендерс заснема над 12 000 полароидни снимки, от които запазва 3500. „Селфият не е само в самите изображения, а в историите зад тях“, коментира той. По отношение на каталога си Instant Stories, Вендерс го определя за сборник с разкази вместо класически фотоалбум.
Спомняйки си случайна среща с „високо момиче“ в нюйоркски клуб, той разказва как непознатата му е дала телефонния си номер и го е поканила в Сан Франциско, ако реши да отиде сам. И той приел, а всеки ще познае в нея младата Ани Лейбовиц, бъдещата световноизвестна фотографка.
Вендерс смята, че фотографията е не по-малко значим инструмент от киното и двата медиума могат да илюстрират истории по смислен начин. Според него, в сферата на фотографията няма граници и тя предлага начини за разказване на всякакви истории.
Често в снимките си Вендерс показва обикновени сцени и места, които за другите биха изглеждали безинтересни, но за него сами по себе си са важни.
Затова Вендерс посвети значително време на фотографията, вярвайки, че е начин да изрази себе си и да остане креативен. Също така твърди, че това му помага да проумее света и хората около него по-добре.
В днешно време продължава да снима с Polaroid, но също така използва и модерни цифрови формати. Неговите цифрови изображения демонстрират същата перспектива, както и творбите му: обикновени сцени, обстановки и индивиди, които са значими за неговото вдъхновение и възприятие на света.
Друга страст на Вендерс е рокендрол музиката. „Ако не беше музиката, вероятно щях да бъда адвокат“, споделя той. Воден от страстта си, той е работил с рок звезди като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Любопитно е, че любимите му детски книги са „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен. Той казва, че докато е смятал Хък за плашещ, в Том винаги е виждал „нещо познато“.
Вендерс споделя, че е преди всичко пътешественик. Наистина пътуването е централна тема в неговите филми – от победителя на „Златна палма“ „Париж, щата Тексас“, до „Клуб Буена Виста“ и „Прекрасни дни“, участващ в надпреварата за „Оскар“ миналата година. Той е доказал, че дори нея е заснел неизвестен режисьор, той носи уважение към японската култура.
Вендерс неведнъж е посещавал България.
„Прекрасни дни“ миналата година грабна наградата на публиката на „София филм фест на брега“.
Както БТА съобщава, „По пътя“ е основната тема на предстоящия 30-и „София филм фест“ (СФФ), който ще се проведе между 12 и 31 март 2026 г. и ще се фокусира на самия фестивал.
Юбилейният СФФ ще покани някои от най-забележителните световни режисьори и актьори, посещавали фестивала през годините. Вим Вендерс, чийто 80-ти юбилей ще бъде отбелязан с програма от филми, е сред тях, съобщиха организаторите от „Арт фест“.
Режисьорът беше специален гост на СФФ през 2018 г., десет години след първото си посещение в България.
През 2023 г. български ученици имаха възможността да се срещнат с Вендерс в Германия.
Поради 80-годишнината си, ще се проведе значима ретроспектива в Бон, фокусирана върху вечната тема какво значи да се движиш в света. Тя ще разгледа как неговите пътувания и визията му за киното са повлияни от красотата на загубата на ориентация. За Вендерс, понятието да се изгубиш не е провал, а радост. „Когато си изгубен, наистина се отпускаш и си там“, казва той пред „Дойче веле“.
През повече от 50 години, германският артист призовава публиката да се потопи в неговите произведения, разнасяйки я по непознати места и тихи емоционални пространства.
Вендерс никога не е разглеждал движението само като разстояние, а като откритие. Роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф, той израства в град, почти унищожен от войната.
При откритието на изложбата, той сподели сюрреалистичния контраст между следвоенна Германия и далечните места, които е научавал чрез енциклопедията на дядо си и вестниците на баща си. „Това беше огромно откритие за мен и стана движеща сила в живота ми. Светът беше по-добър. Винаги съм искал да знам всичко за него. Ако бях останал у дома, нямаше да съм тук“, споделя той.
Това детско желание за изследване поставя основите на кариера, обхващаща множество континенти и жанрове.
Основна тема в творчеството на Вим Вендерс е движението на хората – както емоционално, така и физическо, търсещи свързаност и принадлежност. Тази притча е представена и в неговата класика „Париж, щата Тексас“.
„Всеки филм е пътуване, което не е само физическо, а и пътуване към разбирането на нещо“, казва той.
Вендерс проследява почти с носталгия епохата преди цифровизацията, когато е било възможно умишлено да се изгубиш в нови градове. „Във всеки голям град по света се опитвах да се изгубя, когато посещавах за пръв път. И когато успявах, чувствах, че точно тогава наистина разбирам града“, споделя той.
Въпреки многобройните си пътувания, Вендерс не крие, че Берлин е единственият град, който нарича свой, без да знае в какво се крие неговата притегателна сила.
Днес Вим Вендерс остава централен фигура в световното кино. Неговите фотографии и филми продължават да вдъхновяват и ангажират аудитория от всякакъв произход. Чрез тях той демонстрира, че е важно не само да гледаме, но и да виждаме, и че във всеки един момент можем да намерим нещо изумително.
Творбите на Вим Вендерс карат всеки, който е изпитвал чувство на несъвместимост или копнее за нещо повече, да се замисли. Неговите истории напомнят, че когато човек се изгуби, може да открие нови начини да види не само света, а и самия себе си.
