Очаква се засилване на инвестиционния интерес на гръцки компании към България, съобщиха от търговската ни служба в южната ни съседка

Очаква се значително увеличение на инвестиционния интерес от гръцки компании към България в области като възобновяема енергия, особено тъй като Гърция търси нови източници на енергия, а България разполага с капацитет и транспортни коридори, които привличат внимание, вкл. коридора „Солун – Кулата – София“. Индустриалните паркове също са предмет на дискусия за съвместни проекти. Интереса към ИТ и стартъп компании, особено около Солун и Пловдив, е забележим. Тази информация идва от анализ на Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ), предоставен от ръководителите Йоханес Крикорян и Силвия Козарева (СТИВ Атина) и Владимир Инков (СТИВ Солун).

Север – Юг

Северна Гърция проявява активност в икономиката, фокусирана върху Балканите, докато южната част на страната е предизвикателна за българския износ поради голямата конкуренция, особено около Атина, посочват нашите търговски представители. Въпреки това, България има шансове за увеличаване на присъствието си на гръцкия пазар с различни стоки и услуги, благодарение на географската близост, общите културни навици и конкурентоспособните цени на българските продукти. Перспективните български стоки включват храни и напитки (млечни изделия, месо, консерви и биопродукти), тъй като Гърция харесва качествени и естествени продукти, а България е известна с това. Други области с потенциал са строителни материали и мебели, като Гърция има нужда от обзавеждане за своите туристически обекти и заведения. ИТ и аутсорсинг услуги, особено в контекста на дигитализацията и иновацията, също представляват интерес, а също така туристически и здравни услуги – СПА и медицински туризъм, особено при сътрудничество с местни партньори.

Изложенията и панаирите

През втората половина на 2025 г. в Южна Гърция ще се проведат важни изложения, сред които FOODTECH & GLOBAL PACK 2025 (7-10 ноември 2025 г.) за технологии в хранително-вкусовата индустрия и XENIA 2025 (22-24 ноември 2025 г.), насочено към туристическия сектор и иновации.

В Северна Гърция важни събития за същия период включват Международния панаир в Солун (TIF) през септември 2025 г. – най-голямото търговско изложение на Балканите, FRESKON – изложение за плодове и зеленчуци (октомври, Солун) и PHILOXENIA – туристически панаир (ноември, Солун), подходящ за туристически агенции.

Есенният международен панаир в Солун е значимо икономическо и търговско събитие, което събира изложители и специалисти от Гърция и съседни държави. Най-новото издание, 89-то по ред, ще се проведе между 6 – 14 септември 2025 г. и ще ознаменува 100-годишнината на панаира. Обичайно привлича над 200 000 посетители. ХЕЛЕКСПО е тясно свързан с икономическото развитие на Гърция и отразява динамиката на предприемачеството и културното разнообразие. На последното издание през 2023 г. България бе почетен гост, получавайки голям интерес от местните власти и бизнеси.

Инвестициите

Гърция е сред водещите чуждестранни инвеститори в България, с множество компании и важни проекти в различни сектори. Над 18 000 гръцки компании действат в България, осигурявайки около 60,000 работни места и инвестиции на стойност около 4.4152 млрд. евро, съгласно данни на БНБ към края на 2024 г.

България успя да привлече интерес от инвеститори в хранителната индустрия, инфраструктурата и възобновяеми източници. През последните години се наблюдава нарастващ интерес към индустриалните зони около Пловдив, Стара Загора и Русе.

Българските инвестиции в Гърция обикновено са от малки и средни предприятия (МСП), основно семейни бизнеси или компании с опит в износ. Също така, гръцките投资и в България вкл. големи корпорации и МСП (най-вече в услугите и търговията).

Водещи сектори на гръцките инвестиции са: металообработка, финанси (банки), производство на хранителни стоки, търговия, недвижими имоти, текстил и строителство.

Някои от основните инвестиции и компании в България оперират в области като: металообработване, производство на рафинирани нефтопродукти, строителство и енергетика, циментовата индустрия, метални изделия и термопанели, банков сектор, хранителна промишленост и търговия с мебели.

Българските инвестиции в Гърция обхващат стратегически инфраструктурни проекти, важни за енергетиката и транспорта, както и интерес в недвижими имоти и туристическия сектор. Това включва развиваща се активност на български МСП и технологичния сектор на гръцкия пазар. Българските инвестиции в Южна Гърция са основно сфокусирани около Атина, вкл. застрахователни услуги, производствени и дистрибуционни мрежи за строителни материали, и частни и корпоративни инвестиции в недвижими имоти на Атинската ривиера.

В Северна Гърция българските инвестиции преимуществено са в Солун, Кавала и Серес. Основни сектори са търговия на дребно и едро, хранително-вкусова индустрия, логистика и транспорт, строителство и недвижими имоти.

Стокообмен

В последните години двустранният търговски обмен показва положителен баланс за България. От 2021 г. търговията се задържа над 4.5 млрд. евро, в контекста на предходните години, когато е била около 3 млрд. евро.

През 2024 г. Гърция е на пето място сред търговските партньори на България по износ, съставляваща 5.2% от общия износ на страната, и на шесто место по внос, с 5% дял. Общият търговски обмен достигна малко над 4.7 млрд. евро, отбелязвайки ръст от 2.5%. Износът на България за Гърция е над 2.2 млрд. евро, с намаление от 7.8%, докато вносът от Гърция достигна почти 2.5 млрд. евро, с ръст от 14.1% спрямо предходната година.

Структурата на българския износ за Гърция през последните години е доминирана от стоки с по-ниска степен на преработка, електрическа енергия и субпродукти.

Износът за Гърция основно включва селскостопански и хранителни продукти (пшеница, царевица и слънчогледово олио), електрическа енергия и минерални суровини. Вносът от Гърция включва главно нефт и природен газ, текстилни и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

1 коментар

  1. Най- нищо неправещите държавни калинки се наместват в СТИВ. Службица плачеща за закриване

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук