Саможертвата на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива и стремеж към свобода, вдъхновяваща поколенията за борба срещу потисничеството. Това заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова в речта си по случай 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.
Преди 122 години, в изпепеляващото лято на 1903 г., по време на Илинден, Преображение и Кръстовден, в Македония и Тракия започват да се организират чети не само за да се борят по революционен начин за реализиране на чл. 23 от Берлинския договор, който формално предлага политическа автономия на Македония и Одринска Тракия. На тези важни християнски празници българските предци отхвърлят властта на Османската империя и активно защитават идеалите за свобода и национално обединение, посочи Киселова.
След решенията на Солунския конгрес да се проведе масово въстание в Странджанския район, тук е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, в местността Петрова нива, на който след интензивни дебати е приет план за въстание и е сформиран въстанически щаб, отбеляза тя.
Масовият характер на въстанието е причина за освобождението на значителни територии в Одринска Тракия и Странджа след първоначалните военни сблъсъци, коментира председателят на парламента. На освободените области е обявена т.нар. Странджанска република, което представлява категоричен отказ от султанската власт, добави Киселова.
Въпреки че тази република е съществувала по-малко от месец, тя остава част от българската история. Макар че въстанието е потушено и територията е опустошена, въстаниците не оставят местното население на произвола на турската армия и с оръжие защитават цивилните, изтеглящи се към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на Странджанската република, завърши изказването си тя.
Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове и общественици.
