Виетнам поставя амбициозна цел да се развие в prosperous страна до 2045 година и да се утвърди като следващия „икономически тигър“ на Азия — термин, свързван с икономическия напредък на нации като Южна Корея и Тайван, предаде Асошиейтед Прес.
Предизвикателствата са многобройни: необходимо е съчетаване на икономическия растеж с дългоочаквани реформи, справяне със застаряващото население, климатични заплахи и нестабилни институции. Допълнителни трудности произтичат от действията на президента на САЩ Доналд Тръмп, свързани с търговския излишък на Виетнам със САЩ — отражение на впечатляващото икономическо развитие на страната.
През 1990 година средният доход на виетнамец е бил около 1200 долара годишно, коригирано с местните цени. Днешната сума е повече от 13 пъти по-висока — достига 16 385 долара.
Трансформацията на Виетнам в глобален производствен хъб, със съвременни магистрали, небостъргачи и нарастваща средна класа, е помогнала за излизането на милиони от бедността, по подобие на Китай. Въпреки това, икономическият бум, който се основава на евтина работна ръка и износ, започва да забавя темповете си, а климатичните промени се явяват сериозна пречка за планираните реформи, включващи разширяване на частния сектор, укрепване на социалната защита и инвестиции в технологии и зелена енергия.
„Всички трябва да действаме, време за губене нямаме“, заявява Мими Ву от консултантската фирма „Рейс Партнърс“.
Инвестициите значително нарастват, частично в отговор на търговското напрежение между САЩ и Китай, като в момента САЩ представляват най-големия износен пазар за Виетнам. Бивши спокойни предградия сега са преобразувани в индустриални зони, в които камиони минават през обширни логистични хъбове, задоволяващи нуждите на глобални марки.
През 2024 г. Виетнам отчете търговски излишък със САЩ от 123,5 милиарда долара, който предизвика реакции от Доналд Тръмп. Той заплаши виетнамските стоки с 46% мито при внос. Въпреки това, двете страни изглежда са се споразумели за ставка от 20%, а за стоките, които се смятат за пренасочени през Виетнам, за да избягат от американските търговски ограничения, мито от 40%.
При преговорите с администрацията на Тръмп, Виетнам акцентира на сравнението на митата с тези на съседни и конкурентни държави, казва Даниел Критенбринк, бивш американски посланик във Виетнам.
„Докато (ставките) са в един и същи диапазон, мисля, че Виетнам ще е способен да приемe това“, добавя той. Но подчертава, че остава неясно какво количество китайско съдържание в износа би се считало за „преувеличено“ и как точно тези стоки биха били облагани.
Виетнам започна да подготвя изменения в икономическата си политика дори преди търговските мита на Тръмп да застрашат модела му за производство на евтин износ на световния пазар, осъзнавайки рисковете от т.нар. „капан на средните доходи“ — ситуация, в която экономическото развитие се забавя, ако не се старае да предприеме дълбоки реформи.
За да излезе от „капанa на средните доходи“, Южна Корея се обърна към електрониката, Тайван – към полупроводниците, а Сингапур – към финансите, коментира Ричард Макклелън, основател на консултантската компания „Ер Ем Ей Си адвайзъри“.
Въпреки това, днешната икономика на Виетнам е по-разнообразна и сложна, отколкото икономиките на тези нации по времето на техния напредък, и страната не може да разчита единствено на един печеливш сектор за устойчив растеж и конкурентоспособност, особено на фона на нарастващите заплати и отслабващото предимство от евтина работна ръка.
„Необходими са многобройни големи инвестиции, извършвани едновременно“, подчертава Макклелън.
По примера на Китай, Виетнам насочва усилия към високотехнологични сектори като компютърни чипове, изкуствен интелект и възобновяема енергия, като предлага стратегически данъчни облекчения и подкрепа за научни изследвания в градове като Ханой, Хо Ши Мин и Дананг.
Страната е взела решение да инвестира сериозно в инфраструктура, включително в ядрена енергетика и проект за високоскоростна железопътна линия на стойност 67 милиарда долара, която ще снижи времето за пътуване между Ханой и Хо Ши Мин до осем часа.
Виетнам също така се стреми да се утвърди като глобален финансов център. Правителството планира две специални финансови зони — в динамичния Хо Ши Мин и крайбрежния курорт Дананг — с опростени регулации, за да привлекат международни инвеститори, данъчни облекчения, подкрепа за финтех компании и улеснени механизми за разрешаване на търговски спорове.
В основата на всичко това стои реформа на институциите. Министерства са обединени, ниските административни нива са премахнати, а 63-те виетнамски провинции ще се консолидират в 34, за да изградят регионални хъбове с по-дълбоки запаси от таланти.
Виетнам залага на частния сектор като двигател на новата си икономическа стратегия — радикална промяна в сравнение с предишното.
През май Комунистическата партия прие Резолюция 68, в която частният сектор е определен като „основната сила“ в икономиката, поемайки ангажимент да се отдалечи от доминирането на държавни и чуждестранни компании.
Досега зад виетнамския износ стоят големи мултинационални корпорации, които използват вносни суровини и части, както и евтина местна работна ръка. Местните компании обаче остават в започваща позиция в производствените вериги и имат затруднения с достъпа до финансиране и пазари, които традиционно се облагодетелстват от около 700 публични гиганта — от колониални пивоварни до остарели държавни магазини, в които рядко влиза клиент.
„Частният сектор остава сериозно ограничен“, коментира Нгуен Хак Зианг от Института ISEAS–Yusof Ishak в Сингапур.
Подобно на Китай, Виетнам преследва целта да създаде „национални шампиони“, които да водят иновациите и да се конкурират на световно ниво — но не чрез директен избор на победители, а позволявайки на пазара да определи, кои компании ще преуспеят. Политиката включва улесняване на достъпа до кредити за компании, инвестиращи в нови технологии, приоритет при правителствени поръчки за тези, които постигат иновационни цели, и подкрепа за разширяване на международните пазари. Дори мегапроекти като високоскоростната железопътна линия Север-Юг, които преди бяха резервирани за държавни компании, вече са отворени за участие на частния сектор.
До 2030 г. Виетнам се надява да изведе поне 20 частни компании на глобалната сцена. Въпреки това, Зианг предупреждава, че съществува риск от съпротива — както от консервативни кръгове в Комунистическата партия, така и от онези, които печелят от статуквото с държавните предприятия.
Но дори когато политическата съпротива застрашава реформите, климатичните предизвикателства изискват бързи действия.
Климатичните рискове вече не са теоретични: ако Виетнам не реагира решително за адаптация и намаляване на последствията от климатичните промени, страната може да загуби между 12 и 14,5 процента от своя БВП всяка година до 2050 г., а до 2030 г. до един милион души могат да изпаднат в крайна бедност, според прогнозите на Световната банка.
Междувременно Виетнам остарява, преди да е успял да забогатее.
„Златният прозорец“ на работоспособното население — периодът, когато броят на работещите превишава зависимите — ще се затвори до 2039 г., а работната сила предполага достига своя връх само три години по-късно. Това може да намали производителността и да натовари социалните услуги, особено с традиционното предаване на грижите за възрастните на семействата, най-вече жените, твърди Тирауичичайан Бусараван от Центъра за горещи изследвания на семейството и населението в Националния университет на Сингапур.
Виетнам бърза да предотврати негативните последствия, разширявайки достъпа до превантивна здравна помощ, за да осигури, че възрастните ще останат по-дълго здрави и независими. Мерки като постепенно повишаване на възрастовата граница за пенсиониране и привличането на повече жени в официалната работна сила могат да помогнат за компенсиране на недостига на работна ръка и да подпомогнат „здравословното остаряване“ на нацията, добавя Бусараван.
