Германия представи нов модел за военна служба, който има за цел да отговори на растящите заплахи за сигурността в Европа и едновременно с това да избегне въвеждането на задължителна казарма. Идеята е да се създаде система, която привлича млади хора чрез стимули и гъвкавост, а не чрез принуда.
Какво предвижда новият модел
Моделът залага на доброволен принцип, но с възможност за по-бързо и целенасочено привличане на кандидати в случай на кризи.
Младежите ще получават покана за участие в анкета за готовност за служба. Онези, които проявят интерес, ще преминават базова подготовка с продължителност няколко месеца.
Най-мотивираните ще могат да продължат кариера в армията или в резервните формирования.
По този начин властите се стремят да изградят резерв от добре подготвени граждани, който може да бъде активиран при нужда – без задължителна мобилизация.
Законопроектът въведе задължителна регистрация за всички мъже на възраст между 18 и 25 години, като жените могат да участват доброволно.
След 19 години прекъсване германското правителство днес заседава в министерството на отбраната – традиция от времето, когато правителството се помещаваше в Бон.
След заседанието канцлерът Фридрих Мерц подчерта, че сигурността е приоритет и че Германия трябва да бъде надежден партньор в НАТО, тъй като Русия остава заплаха.
Министърът на отбраната Борис Писториус посочи, че тази заплаха е ясна за цялото общество.
„Защо се нуждаем от наборна служба? При всички обществени дискусии през последните месеци едно нещо беше неоспоримо. Армията ни трябва да се увеличи заради несигурното международно положение и най-вече заради агресивното поведение на Русия.“
Това заяви Писториус и допълни, че първоначално моделът ще разчита на доброволци. За да е привлекателен, се предвиждат по-добро заплащане – около 2300 евро нето, модерни обучения, включително работа с дронове, както и участие в активни групи.
Ако обаче броят на доброволците не е достатъчен, законът дава възможност за активиране на задължителна служба след решение на парламента.
Целта е армията да достигне 260 хиляди военнослужещи, за което са нужни още около 80 хиляди души. Началото ще бъде поставено с 15 хиляди нови войници, а от 2027 година се планира задължителна проверка на 18-годишните за медицинска годност за армията и регистрация.
Така Германия прави първата сериозна крачка към възстановяване на военната си готовност повече от десетилетие след отмяната на наборната служба.
Контекст: защо точно сега?
Войната в Украйна и засиленото напрежение между Русия и НАТО изостриха дискусията за способността на европейските държави да защитят себе си. Германия, като най-голямата икономика в ЕС, е подложена на особено силен натиск да повиши военната си готовност.
Отмяната на задължителната военна служба през 2011 г. бе посрещната с одобрение от младите, но днес мнозина експерти смятат, че това е оставило бундесвера уязвим – със сериозен недостиг на кадри и техника.
Как е в другите европейски държави
Военната служба е решена по различен начин от държавите в Европа. Във Финландия и Естония например има задължителна военна служба, както и добре подготвен резерв.
Швеция и Латвия възстановиха наборната служба в последните години заради войната в Украйна, а Франция въведе форма на гражданска национална служба с елементи на доброволна военна подготовка.
В Полша беше въведено увеличаване на армията чрез стимули за доброволно обучение.
На този фон германският модел се позиционира като междинно решение – нито класическа казарма, нито пълна липса на ангажимент.
Ще успее ли Берлин?
Основният въпрос остава дали новата система ще привлече достатъчно млади хора в армията.
Скептиците твърдят, че без задължителен елемент няма как да се осигури нужният човешки ресурс.
Привържениците обаче подчертават, че днешните поколения биха приели по-добре доброволен и мотивиращ модел, вместо връщане към старите задължителни схеми.
