Предстоящата среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Тиендзин, Китай, от 31 август до 1 септември, ще бъде най-голямата среща на държавни глави на организацията досега. Тя се провежда във време, когато съществуващият либерален международен ред бързо се разпада. Но вместо да предложи конкретен нов ред, ШОС демонстрира постоянните трудности, които антилиберални сили като Китай и Русия срещат при договарянето и прилагането на надеждна алтернатива, пише в свой коментарен материал The Conversation.
На форума се очаква да бъдат обсъдени теми като борба с тероризма, дигитална инфраструктура, енергийно сътрудничество, зелени технологии и развитието на регионални коридори. Срещата се разглежда като символична демонстрация на обединение сред държавите от „глобалния Юг“ и контрапункт на американското доминиране, особено в контекста на единнопосочни и нестабилни западни политики.
Самитът се разглежда и като ключов момент за възраждане на отношенията между Русия, Индия и Китай (РИК) — партньорство, зародило се в Студената война, с потенциал за укрепване на икономическите, дипломатическите и сигурностните връзки между трите сили.
Основана в Шанхай през 2001 г. само с шест членове – Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан – ШОС се разраства бързо през последното десетилетие. Индия и Пакистан се присъединяват през 2017 г., Иран през 2023 г. и Беларус през 2024 г. Освен тези десет държави членки, ШОС има и двама наблюдатели – Афганистан и Монголия – и 14 партньори в диалога, включително Турция, Египет, Армения и Азербайджан, няколко от държавите от Персийския залив и редица други азиатски държави.
Ако се измерва по населението на основните ѝ държави членки, тя е най-голямата регионална организация в света.
Размерът очевидно има значение, но в случая с ШОС той създава проблеми, вместо да допринася за тяхното разрешаване. Организацията не направи много в отговор на ескалиращото напрежение между Индия и Пакистан след терористичните атаки в Кашмир, които в крайна сметка доведоха двамата дългогодишни съперници до ръба на ядрена конфронтация. Беше необходимо посредничеството на САЩ, за да се деескалира насилието.
Последва невъзможност на ШОС да осъди категорично трансграничния тероризъм, след като Индия отказа да подпише съвместно изявление на срещата на министрите на отбраната в края на юни.
Когато Израел нападна Иран, ШОС осъди атаките, но Индия се дистанцира официално от тази позиция.
Тези и други тлеещи напрежения, като например между Индия и Китай заради проекта за язовир в Тибет, вероятно ще бъдат замъглени на срещата на върха на ШОС в Тиендзин. Китайският президент Си Дзинпин ще се стреми да демонстрира лидерството на страната си в голяма коалиция от съмишленици, които се противопоставят на досега водения от САЩ либерален международен ред.
Темата на тазгодишната среща на върха обаче е „Поддържане на Шанхайския дух: ШОС в движение“. Това звучи по-скоро като амбициозен апел към държавите членки, наблюдателите и партньорите в диалога, отколкото като конкретен план за действие.
Така нареченият Шанхайски дух – неясна смесица от стандартни китайски аргументи за взаимно уважение, мирно съвместно съществуване и сътрудничество, от което всички печелят – е малко повече от празна реторика. Освен това е много крехък.
Две държави членки – Индия и Пакистан – наскоро воюваха помежду си. Двама партньори в диалога на ШОС – Армения и Азербайджан – участваха в няколко пълномащабни насилствени конфронтации, откакто станаха партньори в диалога преди почти десетилетие. И ако сега са прегърнали духа на Шанхай, те са го направили, по ирония на съдбата, във Вашингтон и след като отношенията им с Русия значително се влошиха.
За първи път от 2018 г. насам индийският премиер Нарендра Моди ще пътува до Китай тази седмица, за да участва в среща на върха, организирана от китайския лидер Си Дзинпин. Посещението идва след като Тръмп наложи наказателни 50% мита върху вноса от Индия, коментира CNN.
В момент на геополитически удар, двамата лидери – чиито войници се сражаваха брутално с юмруци, камъни и палки на спорната им граница през 2020 г. – сега можеха да си стиснат ръцете, давайки приоритет на икономическата стабилност пред задълбоченото съперничество.
Присъствието на Индия на срещата на ШОС е най-показателният пример досега за затоплянето на отношенията между двете азиатски сили – зараждащо се пренареждане, което заплашва да провали дългогодишните усилия на САЩ да култивират Ню Делхи като противотежест срещу възходящия и все по-настоятелен Китай.
Наложените от Тръмп мита върху индийските покупки на руски петрол бяха преглътнати трудно от Моди, който смяташе, че с идването на Тръмп при първия му мандат Индия ще подобри отношенията си със САЩ.
Заплахата от митата „вдъхна известна неотложност“ в стремежа на Ню Делхи към стабилизиране на отношенията си с Пекин, каза пред CNN Манодж Кевалрамани, който ръководи индо-тихоокеанските изследвания в изследователския център на института Такшашила в индийския град Бенгалуру. Той обаче каза, че това не е „основният двигател“ за рестартиране, тъй като както Индия, така и Китай се стремят да стабилизират отношенията си в името на собствените си национални интереси.
Посещението на индийския премиер Нарендра Моди — първо от 7 години насам — е силен сигнал за възможно подобряване на отношенията между Индия и Китай, напрежението между които ескалира през 2020 г., коментира и Ройтерс.
На фона на конфликти като войната между Русия и Украйна, боевете между Индия и Пакистан, военните действия между Ислямска република Иран и Израел, форумът вероятно ще се опита да докаже, че е способен да функционира като ефективна платформа за многостранно сътрудничество. Очаква се да бъде приета „Тянцзинската декларация“ и стратегия за развитие на организацията до 2035 г., които ще зададат рамката за бъдещето ѝ развитие.
