Изложбата с наименование „Скрит модернизъм“ ще бъде открита утре, 4 септември, в музея „Леополд“ в Австрийската столица, съобщава АПА.
Експозицията е фокусирана върху езотеричните идеологии и движения от началото на 20-ти век, които се опитват да изградят „новия човек“, противопоставяйки се на преобладаващия рационализъм на това време, информират от музея.
Голямата изложба за есента не се съсредоточава толкова върху стилистичните характеристики, а на културната история на период, изпълнен с предчувствия за промяна. Тя акцентира на личностите, които оспорват материализма, вярата в науката и идеята за напредък. Проучени фигури включват окултисти, спиритуалисти, социални реформатори и гурута от проторасистки среди.
Кураторите Матиас Дусини и Иван Ристич подчертават, че различните концепции за „новия човек“, разработвани като контрампроект на хиперрационализма, по-късно служат за основа на фашистките движения. „Изложбата има за цел да демонстрира именно тази сложност“, обяснява Дусини. Общата нишка, свързваща много от тези движения, са философията на Фридрих Ницше и музиката на Рихард Вагнер – възприеман едновременно като миротворец с произведението „Парсифал“ и като предшественик на вегетарианството.
„Не сме на ничия страна, а представяме широкия спектър на епохата“, отбелязват кураторите. Те поставят акцент върху т. нар. оф-движение – обединяващо феминистките идеи, антиколониализма, защитниците на животните, както и националистически и антисемитски разисквания. Един от основните представители е художникът Карл Вилхелм Дифенбах, който не само създава нови художествени концепции, но и основава комуна. „Комуната Дифенбах е нещо като първоначалната основа на модерността“, коментира Дусини. Тук има място за ясновидци, социални реформатори като Мари Ланг и спиритуалисти като Гертруда Хонзатко-Медиз.
В стилово отношение изложбата е изключително разнообразна: минималистичните абстракции на Ерих Малина коегзистират с експресионистичните и ярки произведения на Георг Юнг и мрачните визии на Дифенбах. Вдъхновените от Вагнер платна на Ханс Макарт са изложени редом със сецесионистите – защитници на концепцията „Gesamtkunstwerk“ (или „Цялостно произведение на изкуството“). Авторматори като Рихард Герстл и Егон Шиле също са представени. „Целта е да се осветли как отделните явления взаимодействат помежду си“, обобщава Иван Ристич.
