Съветът по парична политика на Националната банка на Полша може да обмисли ново намаляване на лихвите през текущата година, но трябва да подходи внимателно поради фактори, които затрудняват дезинфлационните усилия. Това сподели пред Ройтерс членът на съвета Хенрик Вноровски.
Още миналата седмица Националната банка на Полша намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,75%. Управителят Адам Глапински подчерта, че бъдещите решения за лихвените проценти трябва да вземат предвид риска от по-разхлабена фискална политика, ускорения икономически ръст и нарастващите заплати.
Вноровски посочи, че не изключва възможността за ново понижение на лихвите тази година, но предупреди, че основният риск идва от несигурността, създадена от разхлабената фискална политика на правителството, без ясна перспектива за затягане.
През август полското правителство увеличи прогнозата си за дефицита за 2025 г. до 6,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) с малък спад за следващата година, тъй като високите разходи за отбрана, социални помощи и обслужване на дълга затрудняват усилията за контрол на бюджетния дефицит.
„Това може да се окаже най-високият дефицит в Европейския съюз, след като Румъния досега ни е изпреварвала, но сигналите оттам показват намерение за затягане на фискалната политика, което свидетелства, че Букурещ приема въпроса много сериозно“, каза Вноровски.
Той добави, че вече е имало „външен предупреждение“ под формата на решението на рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) да преразгледа перспективата на Полша от „стабилна“ на „отрицателна“.
Членът на паричния съвет посочи и други рискови фактори, които биха могли да повлияят на дезинфлацията, включително потенциалното замразяване на цените на енергийния сектор, устойчиво високата динамика на заплатите и благоприятната икономическа среда за инфлация.
Според него обаче данните за инфлацията през септември ще бъдат решаващи.
„Много е важно дали темпът на ценовия растеж ще остане под 3% на годишна база или ще я превиши. Това определено би могло да повлияе на общата картина“, заяви Вноровски.
Инфлацията спадна малко повече от очакваното през август, достигайки 2,8% на годишна база в сравнение с 3,1% през юли, оставайки в рамките на целевия инфлационен диапазон на централната банка от 1,5% до 3,5%.
