Случаят с бития полицейски началник в Русе се превърна в мишена за нелепи оправдания, които подчертават безсилието на управляващите, за да овладеят ситуацията. След като първо по случая беше пропускана оскъдна информация, но с акцент пребития русенски полицай, властите започнаха яростна защита с най-елементарния подход – като вкарат политическия елемент и обяснението за всички беди, които се случват в държавата.
Първоначалното обяснение на вътрешния министър Даниел Митов за „истерията“ по този случай, беше, че това е „посегателство срещу държавността“. Днес вече научаваме, че хибридната атака срещу правителството е още по-сериозна – исканата от опозицията оставка на вътрешния министър било мечтата на Русия.
Ние, ако я караме така, никога няма да излезем от омагьосания порочен кръг да си рушим институциите, а това обслужва само неприятелски държави на България. Това е мечтата на руснаците. Това е мечтата на руската пропаганда – една демокрация да се самоунищожава и самоизяжда отвътре, когато партиите говорят с висока температура едни към други, ругаят се институциите и обясняват как нищо не функционира и как всичко е в разпад“, каза Митов.
По повод това изказване на Митов, изкушението да бъде върната лентата 10 години назад, е огромно. Тогава, през далечната 2016 година, без да бъдат посочвани поименно, Даниел Митов (по това време външен министър) и Николай Ненчев (министър на отбраната), са нахокани публично от тогавашния премиер Бойко Борисов.
Поводът е появилата се информация за това, че България е поела ангажимент за формирането на съвместна флотилия между Румъния и Турция, като фронт срещу руските опити за доминация в Черно море.
„Чакам Ненчев да си дойде и Дани Митов да си дойде, много ще ми е неприятно да са поемали ангажимент, но ако мои министри са давали напразни надежди, без да ме информират по тази тема – ще имат проблем с мен. Ще ги пратя на корабите да воюват те“, заяви тогава пред журналисти Борисов.
И още:
„Казах му на румънския президент и преди седмица на моя колега Чолош – българо-румънски учения всеки ден можем да правим, на Шабла – на ракетните учения, ако искат да дойдат, на всеки кораб военен ще се качим, ще махаме със знаменца, ще се разминаваме, но между България и Румъния – съседи сме, можем да си правим това, с другото вече пряко отиваме към военен конфликт. Тези, които са ястребите, не виждам дали ще си пратят синовете там“, коментира Борисов.
Тогава Борисов каза също, че участието на България с военни кораби, а не с гранични, като флотилия срещу руските кораби, минава границата на допустимото.
От Даниел Митов тогава не стана категорично ясно, че едното от двете – твърденията за създаване на подобна флотилия или последвалото публично порицание от страна на премиера Борисов, е атака срещу държавността и е в полза на руските интереси.
За разлика от Николай Ненчев, за когото лично нямаше никакво съмнение, че всяко действие спрямо него е част от хибридна война.
Любопитна подробност е, че Митов и Ненчев бяха единствените двама министри от онзи кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, които след тази случка бяха „разходени“ из коридорите на прокуратурата и съдилищата.
Години по-късно, в ролята си на вътрешен министър, Даниел Митов показва неспособност да се справи с криза във ведомството си, като оправдава атаките срещу МВР с политически аргументи. И това е така, защото е ясно, че следващият вот на недоверие срещу правителството ще бъде именно по темата вътрешна сигурност и обществен ред.
Нелепо в случая обаче е да бъдат обвинени онези, по времето на управлението на които България беше обявена за вражеска държава, за това, че са се поставили в услуга на Русия.
МВР е онова място в България, в което наслояването на проблеми е най-ясно, решаването им – най-некомпетентно, а използването на институцията като политически инструмент – най-неприкрито. Това, което като данъкоплатци бихме очаквали да видим като реакция на властта, е не оправдания за наследството с полуразпадналите се институции и игра на политически дартс – кой ще уцели най-близо с „оригиналността“ на изявлението си, а реални действия за оптимизиране в работата – конкретно на МВР.
Случаят в Русе е поредният, при който пътна ситуация е тази, която повдига поредица от въпроси за наследството – наследство, с което всеки се оправдава, но нищо не успява да свърши, за да го преодолее.
