Нарушаването на полското въздушно пространство от руски дронове изостри отношенията между НАТО и Москва, като повиши риска от ескалация, която може да приближи двете страни към пряка конфронтация.
В ранните часове на 10 септември руски дронове навлязоха в полска територия по време на атака срещу Украйна, за която украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че е включвала около 415 дрона и 40 ракети. По оценка на Варшава 19 дрона са преминали във въздушното ѝ пространство, като четири от тях са били свалени.
Операцията по отбрана е била извършена съвместно от холандски F-35 и полски изтребители, като италиански самолети за ранно въздушно предупреждение са осигурявали разузнавателна подкрепа, а германски системи „Patriot“ са били приведени в готовност.
Полските власти съобщиха, че един дрон е прелетял около 250 километра в рамките на полска територия, преди да се разбие в поле близо до Мнишкув в област Лодз, докато друг фрагмент от дрон е бил намерен в Чоснувка, на около 50 километра от беларуската граница.
Властите в страната съобщиха, че Съветът за сигурност на ООН ще проведе
извънредно заседание по искане на Полша.
(Ние) привличаме вниманието на света към тази безпрецедентна руска атака с дронове срещу член на ООН, ЕС и НАТО“, заяви пред радиостанция RMF FM заместник министър-председателят и министър на външните работи Радослав Сикорски.
„Говорил съм пред Съвета за сигурност на ООН и преди и ми се стори, че аргументите ни намираха отклик, че пробиваха. Все още не сме решили кой ще говори от името на Полша“, каза той.
Сикорски също така настоя, че атаката е била умишлена.
19 нарушения на въздушното ни пространство, няколко десетки дрона, идентифицирани, няколко свалени, операцията продължи 7 часа, цяла нощ – така че не можем да кажем, че е било случайност“, заяви той.
Сикорски каза, че Полша получава „цунами“ от декларации за подкрепа от съюзниците, но „имаме нужда това да се превърне във факти“.
Той също така възрази на твърденията, че дроновете са с украински, а не руски произход, като ги отхвърли като част от руска кампания за дезинформация.
Отново попитан за инцидента с Полша, върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SACEUR) генерал Гринкевич даде малко повече оперативни подробности.
По думите му „все още не знаем дали това е било умишлено действие или неумишлено действие“ от страна на Русия.
Също така предупрежди да не се обръща прекалено голямо внимание на съобщените числа на включените дронове, като заявява:
Аз също бих имал ниско доверие в каквито и да е числа, които сте чули за броя на дроновете. …
Докато се опитваме да отчетем това и да навлезем в техническите подробности, ще получим по-добро разбиране колко са били всъщност, но днес не бих могъл с увереност да ви кажа дали са били 20 или 10. Трябва да се задълбочим в техническите детайли, да разпитаме екипажите, които бяха във въздуха, какво са видели“.
Той даде и малко повече подробности относно предприетите действия при прехващане на такива дронове:
„Винаги когато използваш самолети, за да защитаваш срещу подобна атака с дронове — а аз имам доста опит с това от времето си в Близкия изток — трябва да вземаш решения кои дронове да прехванеш и кои не, в зависимост от броя на самолетите, които имаш във въздуха.
Ако нещо лети към поле, може да го оставиш, докато ако се насочва към летище, което е критично за бойната операция, трябва да го спреш.
Убеден съм, че екипажите и силите са взели правилните решения за това какво могат да направят с ресурсите, с които разполагаха.“
Генерал Гринкевич беше попитан и дали реакцията на НАТО
би била същата, ако се сблъска с „рояк“ дронове, на което той отговори:
„Нямам никакво съмнение, че ако преживеем рояк от стотици дронове, това не е инцидент, това не е просто нарушение, това би било нападение срещу територия на Алианса.
В такъв случай ще се задействат планове и ще се насочат допълнителни способности към операциите на Съюзното командване, а под ръководството на SACEUR бихме разположили сили напред, за да управляваме ситуацията.
Няма да влизам в детайли за нашите силни и слаби страни в това отношение, но при въоръжено нападение и активиране на член 5, много повече неща ще започнат да се случват и това ще бъде съвсем различна игра.“
На въпрос за реакцията на съюзните въоръжени сили Генерал Гринкевич отговори, че в този случай на всяко ниво са „направили точно това, което трябваше да направят – да защитят територията на Алианса.“
Аз вярвам на екипажите и силите на Алианса, че изпълняват тази мисия всеки един ден, и ще направим същото винаги, когато нещо се насочи към територия на Алианса,“ каза той.
Той заяви, че реакцията е била „добре изпълнена“, добавяйки: „Сигурен съм, че ще има уроци, които ще научим, за да ставаме по-добри, но тя беше много добре изпълнена.“
Нарастващата готовност на Москва да тества решимостта на Запада
се проявява в масираните въздушни удари срещу Украйна, подготовката за военни учения в Беларус и в застоя на преговорите за прекратяване на войната, пише в свой анализ американската компания за геополитически анализи и прогнози Stratfor.
Според публикацията Русия все повече разчита на
масирани удари с дронове и ракети,
за да претовари украинските системи за ПВО, като през последните седмици извършва атаки с между 600 и 800 дрона едновременно, както и с крилати и балистични ракети.
Нарушаването на полското въздушно пространство от дронове се случи само дни преди мащабните руско-беларуски военни учения „Запад“, които ще се проведат в Беларус между 12 и 16 септември, засилвайки регионалното напрежение.
Инцидентът съвпадна и със застоя на мирните усилия, водени от САЩ. Европейските лидери настояват Вашингтон да заеме по-твърда позиция срещу Москва, но напредват бавно в стремежа си да осигурят гаранции за сигурността на Украйна в случай на мирно споразумение.
В съвкупност тези фактори подсказват, че дори инцидентът от 10 септември да е бил случайност — макар големият брой дронове, навлезли в Полша, и дълбочината на проникването им да правят това малко вероятно — Русия се чувства уверена, че може да увеличава въздушните атаки срещу Украйна, да провежда военни учения близо до границите на НАТО и да предприема още по-дръзки действия с риск от нарушения на въздушното пространство на НАТО, без да понесе значими ответни удари от Запада, пишат от Stratfor.
През последните дни президентът на САЩ Доналд Тръмп
и други висши представители намекнаха, че Съединените щати могат да засилят икономическия натиск върху Русия, за да принудят Москва да сключи мирно споразумение с Украйна.
През август Белият дом наложи 50% мито върху стоки от Индия, като включи и 25% санкция заради покупките ѝ на руски петрол.
Докато САЩ заплашват да наложат подобни наказания и на Китай — основният купувач на руски петрол — Вашингтон вероятно ще се въздържа да накаже Пекин заради връзките му с Москва в момент, когато двете страни водят по-широки търговски преговори.
Същевременно в ЕС се обсъждат варианти за разширено използване
на печалбите от замразените руски активи на стойност около 200 милиарда евро (234 милиарда долара), като някои държави предлагат блокът да конфискува не само печалбите, но и самия капитал. Въпреки това съюзът остава разделен по въпроса, което предполага, че в краткосрочен и средносрочен план не се очакват драстични мерки.
Макар че нито НАТО, нито Русия искат пряка конфронтация, инцидентът от 10 септември
подчертава риска от непреднамерена ескалация.
Нарушението вероятно е било по-скоро тест за решимостта и единството на Алианса, отколкото опит за пряк сблъсък.
Въпреки това подобни действия, както и честите руски провокации — кибератаки, саботажи и други форми на асиметрична агресия — носят реална опасност от погрешна преценка и непредвидени последици.
Нарушаването на полското въздушно пространство
и подобни бъдещи инциденти едва ли ще предизвикат активиране на член 5 от НАТО, тъй като Алиансът ще се стреми да избегне пряка конфронтация с Русия с непредсказуеми последици.
Но всяка нова руска провокация увеличава риска от криза — особено ако даден инцидент причини тежки жертви или унищожи критична инфраструктура на държава членка на НАТО, дори без умишлено намерение от страна на Москва.
По-общо, този инцидент вероятно ще затвърди по-твърдата позиция на НАТО по източния фланг, ще ускори усилията за интегриране на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана и ще укрепи ролята на Полша като държава на първа линия.
В същото време обаче се увеличава рискът
бъдещи руски провокации и нарастващата готовност на НАТО
да реагира по-решително да отприщят спирала на ескалация, която никоя от страните няма да може лесно да контролира.
Според Туск перспективата за мащабен военен конфликт между Русия и НАТО е „по-близо, отколкото по което и да е време след Втората световна война“.
Инцидентът от 10 септември е първият път, когато полски и натовски сили директно прехващат и свалят руски дронове.
Макар да е най-значимото такова събитие от началото на войната в Украйна, далеч не е първото.
На 24 март руска ракета навлезе в Полша за 39 секунди (НАТО не я прехвана, за да избегне ескалация). През септември 2023 г. руски дрон „Шахед“ падна в латвийския регион Резекне след навлизане от Беларус.
През март 2025 г. Румъния откри фрагменти от дронове на своя територия при руски удари срещу Украйна.
През юни 2024 г. финландските власти регистрираха четири руски военни самолета, навлезли във финландското въздушно пространство край Ловииса с около 2,5 километра.
Макар част от тези епизоди да са могли да бъдат случайни, те може също да са били и целенасочени провокации от страна на Русия.
Инцидентът от 10 септември се случва в момент, когато страните от НАТО по Балтийско море стават все по-решителни в защитата на своите въздушни и морски пространства. Това засилва тяхната готовност да реагират по-твърдо на подобни нарушения.
