Би Би Кинг, познат като „Краля на блуса“, е един от най-влиятелните китаристи на XX век.
Неговият принос към музиката е значителен; с китарата си Люсил той играе ключова роля не само в блуза, а и в рока и електрическата китара като цяло. Днес отбелязваме стотната годишнина от неговото раждане.
От фермите на Мисисипи до световните сцени
Би Би Кинг, роден Райли Б. Кинг в Беркрик, Мисисипи през 1925 г., е син на земеделски арендатори. Когато е малък, майка му напуска семейството и той е отгледан от баба си.
Кинг израства в южната част на САЩ, където все още се съществува сегрегация. Пее в църковни хорове и научава основните акорди от пастора на местната църква. Първата му китара, акустичен инструмент за 15 долара, му е предоставена от работодателя, като цената се удържа от заплатата му.
Кинг е самоук. В този период той свири на китара и работи на полето. Благодарение на умението си да шофира трактор, е освободен от военна служба по време на Втората световна война. На 21 години, след като поврежда трактора, напуска родния си град и заминава за Мемфис, където продължава да се учи на китара от братовчед си, Бука Уайт.
В този местен музикален център, известен като „меката на блуса“, Кинг започва да свири по радиостанции и да набира популярност. С успеха на своя радиопредаване Sepia Swing Club по радио WDIA, той печели псевдонима „Блус Бой Кинг“, който по-късно е съкратен на Би Би Кинг.
През 1949 г. той записва своя първи сингъл Miss Martha King, с което започва кариерата си. Въпреки успешните си композиции, наистина големият му хит идва през 1952 г. с песента 3 O’Clock Blues. След това следват редица популярни парчета, като You Know I Love You, You Upset Me Baby, Every Day I Have the Blues, и много други. През 1969 г. той пуска своя най-успешен хит The Thrill is Gone, утвърдвайки се сред най-великите блус музиканти.
Би Би Кинг на сцената
Кинг е известен като един от най-концертиращите музиканти в света, с над 300 концерта на годишна база.
По време на едно от своите турнета се ражда известна легенда за него. Когато свири в танцова зала в Арканзас и избухва пожар заради сбиване в тълпата, след като хората са евакуирани, Кинг се връща, за да спаси китарата си, забравяйки за риска. По-късно научава, че пожарът започва заради жена на име Люсил и оттогава нарича своите китари на нейно име, за да не повтаря такива опасни действия.
По съвет на братовчед си, който му казва, че блус китаристът трябва да изглежда облечен, сякаш отива на заем в банка, Кинг винаги се явява на сцената в костюм. По време на своите изпълнения той е естествен и открит, често шегувайки се с публиката. Феновете му го познават с топлото и приятелско присъствие.
Мост между хората
В началото на кариерата си, публиката на Кинг е предимно чернокожа. През 60-те години, с нарастващата популярност на рока, нещата се променят. Към края на десетилетието, много белокожи рок фенове и хипи преоткриват блуса и започват да се възхищават на чернокожите майстори. Когато Кинг излиза пред публика от бели младежи през 1967 г., хората стават на крака и му ръкопляскат преди да е свирил и една нота. Той е толкова развълнуван, че започва да плаче на сцената.
Така Кинг осъзнава, че блусът може да свързва хората.
Музикален принос
Кинг предоставя значителен музикален принос както на блуса, така и на електрическата китара. Списание Guitar World отбелязва, че всеки китарист, който извива струна или добавя вибрато, дължи нещо на стила на Кинг. Въпреки, че в интервю за в. „Телеграф“ той споделя, че не счита себе си за особено талантлив в сравнение с предшествениците си, остава идол за много музиканти като Ерик Клептън, Джими Хендрикс, Джон Ленън, Кийт Ричардс и много други.
Признание за Краля на блуса
През 1980 г. Кинг е вписан в Залата на славата на блуса, а седем години по-късно в тази на рок енд рола. През 1987 г. е удостоен с наградата Грами за цялостен принос в музиката. Той е носител на почетна степен на Kennedy Center и на Национален медал за изкуства на САЩ.
Документални филми за Краля на блуса включват B.B. King: The Life of Riley (2012) и B.B. King: On the Road (2018). В родния град на Кинг, Индианола, днес съществува музей, посветен на него, разказващ за живота и кариерата му, а също така и за историята на делтата на Мисисипи, където е израснал.
Би Би Кинг умира на 14 май 2015 г. Сто години след неговото рождение и десетилетие след смъртта му, музиката на Кинг все още звучи сред привържениците на блуса. Неговият неповторим стил на китара продължава да вдъхновява китаристи по целия свят и днес.
