Лидерите на почти 60 арабски и ислямски нации се събраха вчера в Доха за извънредна среща на върха, за да обсъдят последните въздушни удари на Израел върху представители на „Хамас“ в столицата на Катар. На събитието присъстваха лидерите на страните в Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), а резултатите от дискусиите бяха акцент сред западната преса.
Арабските и мюсюлмански лидери изразиха своето недоволство от израелските нападения в Катар, но не успяха да се споразумеят за конкретни санкции срещу Израел, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Някои от участниците поискаха да се предприемат реални мерки, а не само обещания, във връзка с нападенията в Катар и конфликта в ивицата Газа. В заключителния документ от срещата обаче се споменава само за „правни и ефективни действия, които да попречат на Израел да продължава атаките срещу палестинците“. Участниците призоваха арабските и мюсюлманските нации да преразгледат своите дипломатически и икономически отношения с Израел и да започнат съдебни действия, пише още „Ню Йорк таймс“.
Според анализатори вероятността за военен отговор срещу Израел е минимална, тъй като ескалацията би могла да навреди на вътрешнополитическите интереси на страните от Залива, които също така зависят от военната подкрепа на САЩ. Вместо това темата на дискусиите в Доха беше понижаването на дипломатическите и търговските отношения с Израел, отбелязва американският вестник.
„Несъмнено Израел не ще се притесни от декларациите на Арабската лига“, коментира за „Ню Йорк таймс“ Абдулазиз Алгашиан, старши изследовател от Вашингтон. „Много хора очакваха значителни действия“, добавя той.
Според източник на „Файненшъл таймс“, някои арабски нации обмислят индивидуални мерки срещу Израел, а „ключовото послание е, че арабският и мюсюлманският свят са единни срещу Израел“. Катар, който активно участва в усилията за мир в Газа, вече прекрати всичките си контакти с Израел, включително сътрудничеството в разузнаването, подчертава „Файненшъл таймс“. Според наблюдатели, Обединените арабски емирства (ОАЕ) може да намалят нивото на своите отношения с Израел, установени преди пет години чрез Авраамовите споразумения. „Всички опции са отворени и съществува общо разбиране, че залозите не могат да бъдат по-високи“, заяви високопоставен емирски представител. „Трябва да бъдем внимателни и да избягваме стъпки, които биха могли да накърнят напредъка по пътя към регионалната интеграция и мир“, добави той.
ОАЕ подписаха Авраамовите споразумения през 2020 г., което беше значителен успех за американската външна политика в първия мандат на Доналд Тръмп. По-късно последваха Бахрейн, Судан и Мароко.
Абу Даби продължи сътрудничеството си с Израел, дори когато възмущението сред арабските нации нарастваше заради действията на израелските войски в Газа, посочва „Файненшъл таймс“. ОАЕ поддържаха, че играят важна роля в комуникацията между страните. Въпреки това, ОАЕ осъдиха остро Израел, след като израелски министри от десницата обявиха намерения за анексиране на Западния бряг. Абу Даби предупреди Израел, че подобна стъпка би премината „червената линия“.
След нападенията в Катар, където се намира политическият офис на „Хамас“ от години, ОАЕ ограничиха участието на израелски компании в авиационно изложение в Дубай и извикаха заместник-ръководителя на израелската дипломатическа служба, за да изразят протест.
Абдулхалек Абдула, университетски преподавател от ОАЕ, сподели пред „Файненшъл таймс“, че за първи път в страната „се води сериозен разговор за замразяване на Авраамовите споразумения“. „Те се превръщат в политическа тежест, а не в стратегическо предимство“, заяви Абдула.
Тръмп ясно изрази желанието си, Авраамовите споразумения да бъдат одобрени от още мюсюлмански нации, включително Саудитска Арабия. Въпреки това, саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман обвини Израел в геноцид в Газа и подчерта, че нормализирането на двустранните отношения е немислимо, освен ако Израел не прекрати военните действия в Газа и не се съгласи на създаването на палестинска държава, отбелязва британският вестник.
Израелските удари в Катар предизвикаха повишено внимание към отношенията между богатите на нефт страни от Залива и Вашингтон, тъй като расте недоволството от неспособността на Тръмп да спре Нетаняху. Някои от арабските нации разчитат на САЩ за осигуряване на своята сигурност и местните лидери се притесняват да не навредят на двустранните връзки с Вашингтон, коментира „Файненшъл таймс“. Египет и Йордания, които активно критикуват израелската война в Газа, продължават да поддържат мирните споразумения с Израел, изтъквайки интересите за сигурност и избягването на конфликти с САЩ, посочва вестникът.
Американският държавен секретар Марко Рубио, който посети Израел в неделя и понеделник, не отговори на въпроса дали е искал от Нетаняху гаранции, че Израел няма да атакува отново Доха. Изглежда, че Израел не е успял да елиминира най-високите политически фигури на „Хамас“ в Катар, а нападението предизвика вълнения сред арабските партньори на САЩ.
„Всички в Близкия изток оценяват това като тест за границите на гаранциите на САЩ за сигурност и дали те ще бъдат в състояние да ги защитят от Израел“, коментира за „Файненшъл таймс“ представител на арабските нации.
Липсата на конкретни мерки в общата декларация от срещата в Доха е облекчение за САЩ, които се опитват да предотвратят пълен разкол в арабско-израелските отношения или ескалация на конфликта, отбелязва „Гардиън“. Въпреки това, на предстоящата среща на Съвместния съвет за отбрана към Съвета за сътрудничество в Залива, може да се отправят призиви към страните в региона да прекратят зависимостта си от САЩ като гарант за своята сигурност, предвижда британският вестник.
Лидерите от арабския свят са шокирани от липсата на готовност от страна на Тръмп да спре действията на Израел, включително изселванията на палестинци от Газа и Западния бряг. Реакцията на арабските управници няма да се подобри след разкритията, че Нетаняху е предупредил Тръмп за нападението срещу Катар. Много от лидерите в региона заявиха, че сега им трябват ясни доказателства, че Тръмп ще предприеме действия, с които да сдържи Нетаняху, заключава „Гардиън“.
