След повече от половин година антиправителствени протести в Сърбия, породени от трагичния инцидент на гарата в Нови сад, при който загинаха 15 души, властта в страната свика контрапротести, което задълбочава допълнително разделението в сръбското общество. Във вътрешната политика на страната пряко се включи и Русия, след като Руската разузнавателна служба публикува анализ, в който се твърди, че антиправителствените протести целят преврат чрез организирането на „майдан“ – аналогия с протестите в Украйна преди повече от десетилетие.
Проправителствени митинги се проведоха в 125 общини и града в Сърбия с призиви за прекратяване на студентските блокади на факултети и на масовите антиправителствени протести, продължаващи 10 месеца в страната. Сръбският президент Александър Вучич се присъедини към митинга в белградския квартал Баница.
По данни на сръбското Министерство на вътрешните работи митингите под надслов „Гражданите срещу блокадите“ са се провели в 125 общини и градове, сред които Белград, Ниш, Нови Сад, Чачак, Суботица и др. В митингите са участвали общо около 144 000 граждани, като най-много са се събрали в белградския квартал Баница – около 20 000. Не се съобщава за безредици и инциденти по време на митингите.
Събралите се на митинга в Белград развяваха сръбски знамена с надписи „Не даваме Сърбия“, „Гражданите срещу блокадите“, „Искам да уча“, както и плакати с надписи „Искам да живея мирно“, „Младите срещу блокадите“ и др.
„Трябва да се преборим за страната си, никой друг няма да го направи от наше име, защото нищо не се случва от само себе си. Когато имаме проблем, всички трябва да се ангажираме и борим за страната си, за да имаме по-високи заплати и пенсии, за да живеем по-добре и за да предотвратим опита за унищожение на Сърбия“, заяви Вучич, към когото на митинг в Белград се присъединиха и премиерът Джуро Мацут, председателката на парламента Ана Бърнабич, министърът на финансите Синиша Мали, министърът на вътрешните работи Ивица Дачич и други представители на правителството.
Митинги в подкрепа на правителството и срещу студентските блокади бяха организирани в 111 града в Сърбия и на 8 септември, на които са присъствали около 126 000 граждани.
В Сърбия от 10 месеца се организират масови антиправитествени протести, оглавени от студенти, с искане за свикване на предсрочни избори и наказания за виновните за смъртта на 16 души, които загинаха при срутване на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември миналата година.
Ден след проправителствените протести в страната пресбюрото на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация съобщава, че според постъпващата в СВР информация „настоящите безредици в Сърбия с активното участие на млади хора са резултат до голяма степен от подривна дейност на Европейския съюз и държавите, които го съставляват„.
Целта на европейския либерален мейнстрийм е да доведе на власт в тази най-голяма балканска страна послушно и лоялно към Брюксел ръководство“, твърди Службата за външно разузнаване на Русия.
Според службата обаче „успешно изпробваният от Запада в много страни сценарий на „цветна революция“ се проваля в Сърбия“. Причините за това, според Службата за външно разузнаване на Русия, са „запазените в местното общество силни патриотични настроения, обединяващото влияние на Сръбската православна църква, както и споменът за агресията на НАТО и бомбардировките на страната, причинили разпадането ѝ“.
Според руската служба „евроелитите са решени да използват годишнината от трагичните събития в Нови Сад на 1 ноември, които станаха повод за протестите, за да наклонят ситуацията в своя полза„.
Службата посочва, че се поставя акцент върху „промиването на мозъците“ на сръбската младеж и рекламирането на така нареченото „светло европейско бъдеще“, а особена роля е отредена на „уж независими медии“.
Сергей Иванов за ДЕБАТИ: Протестите на студентите в Сърбия имат потенциал да окажат регионален ефект
Тяхната „независимост“ се предполага да се укрепи с „демократични“ европейски пари, посочва руската Служба за външно разузнаване.
Според получените данни в СВР, по линията на свързаните с Брюксел неправителствени организации (НПО) солидно финансово подпомагане получават сръбските новинарски портали FoNet, RAM Network, Vreme, Juzne Vesti, Slobodna rec, Boom93, Podrinske, Freemedia, Indjija, SOinfo, FAR, Storyteller, както и НПО Link.
В Брюксел разчитат, че финансовото подпомагане на медиите и неправителствените организации ще позволи да се мобилизира протестиращият електорат, да се изкарат хората на улиците и да се завърши „сръбският Майдан” по многократно изпитан сценарий, посочва пресбюрото на Службата за външно разузнаване на Русия в публикуваната днес информация на сайта си.
Реакция дойде от Независимата асоциация на журналистите на Сърбия, която заяви, че категорично защитава и подкрепя журналистите от медиите в Сърбия, обект на опасни и неоснователни твърдения.
„Журналистите от гореспоменатите медии в Сърбия отразяват протестите професионално и е тяхно задължение да предоставят на обществеността точна и пълна информация за важни събития. Изявления като това обаче, които внушават чуждестранни конспирации без доказателства, излагат журналистите и медиите на пряка опасност“, казват още от професионалната асоциация и добавят, че вече са потърсени от колеги, които се страхуват за безопасността си и които „чувстват допълнителен натиск при изпълнение на работата си“, се посочва в позиция на организацията.
Публикуваното прессъбщение на Руската разузнавателна служба е пряка намеса на Русия във вътрешните работи на Сърбия, обяви заместник-председателят на Партията на свободата и справедливостта Борко Стефанович.
„Няма европейски план, нито сръбски майдан, цветна революция и подобни глупости, които се опитват да скрият факта, че самите граждани на Сърбия искат свобода, отговорност, закон и затвор за крадци и убийци. Ние ще се преборим за това!“, каза опозиционният политик в социалната мрежа Екс.
„Службата за външно разузнаване на Руската федерация, ръководена от Сергей Наришкин, обяви, че службите на страните от ЕС подготвят „майдан“ в Сърбия, кървав като всеки друг „майдан“. Питаме правителството на Сърбия какво трябва да се случи, за да спрете да ни водите към ЕС?“, обявиха в изявление пред ТАНЮГ от партията „Социалистическо движение“, която е коалиционен партньор на управляващата Сръбската прогресивна партия.
Председателят на партия „Социалистическо движение“ Александър Вулин бе вицепремиер в правителството с премиер Милош Вучевич, който подаде оставка в края на януари след нападение с бухалки от привърженици на Сръбската прогресивна партия над протестиращи студенти в Нови Сад.
В момента Вулин не е част от изпълнителната власт, а от май т.г. заема поста председател на Надзорния съвет на държавната газова компания „Сърбиягаз“, която е под контрола на „Газпром“.
Сърбия се намира на кръстопът между Запада и Русия, като вътрешните социални и политически напрежения се преплитат с външнополитическите влияния. Как ще се развие ситуацията в страната, ще зависи от способността на политическите лидери да отговорят на исканията на гражданите и да намерят баланс между вътрешните реформи и външнополитическите ангажименти.
Събитията в Сърбия са показателни за по-широките тенденции в региона, където гражданското общество става все по-активно и изисква по-голяма отговорност от страна на управляващите. Тези протести не само че отразяват вътрешнополитическите проблеми на Сърбия, но и подчертават сложността на балканската геополитика в контекста на глобалните сили.
