Мечките могат да достигнат скорости до 50 км в час – не бягайте, не хвърляйте предмети, нито да снимате мечетата. Това заяви Александър Дуцов, експерт от WWF – България, в интервю за БТА.
Мечките огладняват
Сега е период, в който мечките се подготвят за зимата и се опитват да натрупат повече запаси. Наблюдаваме климатични промени, които влияят негативно, тъй като горите не предлагат достатъчно плодове, като джанки, круши и ябълки, а основната храна за животните е ограничена. При недостатъчно храна, мечките прибягват до търсене на всякакви хранителни източници. Осъзнават, че в хранилките за диви животни има царевица, а в близост до селата често се изхвърлят отпадъци, които също привлекат вниманието им. Медът в пчелините е особено желан, тъй като е богат на енергия. Кошерите, находящи се в близост до гори и незащитени, стават лесна мишена за мечките.
Мечките атакуват най-различни животни
Мечката е всеяден хищник и макар около 90% от менюто ѝ да е растително, тя не пренебрегва и месото, като обичайно се храни с мъртви или ранени животни, или ловува, особено по-бавни видове. Според данни на Министерството на околната среда и водите, през последните две десетилетия мечките са нападали дори телета. Основната причина за тези нападения е отглеждането на месодайни породи на голи и незащитени площи. Единствената защита за телетата са електропастирите, но често те не функционират, което не спира мечките. Мечките нападат също агнета, овце, рядко кози и магарета, а също така и коне и зайци.
Не са заплаха за хората, но могат да атакуват при провокация
Когато мечка се чувства заплашена, тя може да атакува, но ако не е провокирана, не би нападнала човек и не би се спотайвала, за да го дебне. В България не са регистрирани непровокирани нападения. През последните 70 години е имало само десетина случая – основно по време на лов, когато ловец и мечка са се срещали твърде близо. Често е трудно да се определи дали мечката е нападнала, или ловецът е стрелял от страх. Има и атаки от мечки, провокирани от ловни кучета, които защитават стопаните си и започват да лаят при наблюдение на мечка, което може да предизвика агресия у животното.
Издържайте разстояние от 20 метра
Безопасната дистанция между човека и мечката, особено ако тя е с малки, трябва да бъде поне 20 метра. При среща, мечката може да се изправи на задните си лапи, за да предупреди малките, и после те ще се оттеглят в гората. Мечките разчитат предимно на слуха и обонянието си, а зрението им е под средното. Ако ни надушат или чуят, те бързо се отдалечават, без да ни дават шанс да ги видим, добави Дуцов. Изненадващи срещи с мечки обикновено се случват с хора, които са сами в гората. През 2010 г. такъв инцидент завърши фатално за човек, което е единственият подобен случай в България за последните 70 години.
При среща с мечка
Несъобразената комуникация между животните е изключително важна. При близка среща с мечка е от съществено значение да не изглеждаме опасни за нея, да не показваме агресивно поведение. Не трябва по никакъв начин да хвърляме камъни по мечката или мечетата, подчерта Дуцов. Препоръчва се да говорим тихо и спокойно, с леко наведена глава, без да имаме директен зрителен контакт и бавно да се отдалечим, без да тичаме или да се обръщаме с гръб към мечката. Такова поведение показва на животното, че нямаме лоши намерения и е достатъчно за него да реши, че не е необходимо да се самоотбранява.
Тичането привлича хищника, тъй като активира инстинкта му за лов. Въпреки това, има случаи, когато човек изтича в една посока, а мечката в друга, но ако мечката реши да го преследва, човекът няма шанс. По принцип, мечката не желае да показва агресия, нито пък би се крие, за да дебне хора, добави Дуцов.
Лягането на земята е крайна мярка и се прибягва до нея, ако мечката се насочи към човек и го атакува. Дуцов съветва да легнем на земята, като се свием в ембрионална поза, за да защитим вътрешните органи – сърце, бели дробове, бъбреци и да покрием главата с ръце.
Всички мечки обичат да катерят, особено младите, каза Дуцов и добави, че ако човек се покатери на дърво, мечката може да възприеме това като опит за избягване на конфронтация.
Мечетата
Обикновено, майката крие мечетата от по-възрастните мечоци, които искат да убият малките, за да накарат женската да се размножава по-рано. Женските напускат местата с възрастни мъжки мечки. Напоследък наблюдаваме, че женски мечки с малките си търсят близост до хората за защита от големите мъжки мечки и стават много осторожни, избягвайки миграция и търсене на нови места. При пряка заплаха, обаче, майката е готова да защити малките си. Мечките са изключително интелигентни и малките научават всичко за две години от майките си.
Преди години дървосекач е нападнат от мечка, защото е хвърлил камък по мече. Майката се е появила от храстите и е ударила човека в лицето, след което, заедно с мечето, е избягала в гората. Хората не трябва да се опитват да хванат мечетата или да се снимат с тях, защото майката би възприела това като заплаха и агресия.
Хранене на мечки извън населени места
Когато хората оставят храна, мечките свикват с лесно достъпни източници и това може да ги накара да се приближават до населените места в търсене на храна. В гладни години, каквато е настоящата, изнасянето на храна извън населени места може да намали конфликтите между мечките и хората.
Мечките в България
Въпросът за броя на мечките в България е един от най-сложните и все още не е напълно изяснен. Според национално изследване от 2-3 години, техният брой е около 400-500, но според ловни експерти, те са над 1300, обясни Дуцов. Местообитанията в страната предполагат, че броят на мечките е между 800 и 1000, но това зависи от хранителните ресурси. Данните, получени от GPS нашийници, показват, че тези животни могат да обикалят над 200 кв. км в търсене на храна. Липсата на ресурси води до напускане на обитаемите места и търсене на нови. При настъпване на добра година с налични жълъди, мед и плодове, може да има над хиляда мечки, но при настоящите условия, те вероятно не са повече от 800. В България живеят единствено кафяви мечки.
Без зимен сън
Обикновено, мечките заспиват в края на октомври или началото на ноември, но при настаняване на мека и топла зима, е възможно те изобщо да не заспят. В края на октомври очакваме женските, които ще раждат, да отидат в добре подготвени бърлоги, където през януари раждат. Зимният сън не е задължителен, а е начин за пестене на енергия при трудности в храненето. Когато има много сняг, мечките предпочитат да спят, вместо да изразходват енергия в търсене на храна. Ако времето е благоприятно и могат да се хранят, те не заспиват.
