Те са над 65 години и се притесняват за екологията, но най-вече за бъдещето на децата си. Групата „Баби и дядовци за климата“ тази седмица организира юбилеен протест. За 150-ия път те изразяват своите тревоги пред парламента, за да насочат вниманието към съдбата на внуците си, информира нидерландският сайт „Ню“, който разглежда нарастващата популярност на движението и мотивите на его участници.
В четвъртък следобед минувачите около централната гара в Хага бяха учудени от метър дълги синя „вълна“, на която се виждаха лицата на около петдесет възрастни протестиращи. Този жест символизираше океана, а на заден план „климатичният хор“ изпълняваше песни за увеличаването на водите.
По този начин движението отбеляза 150-ата си протестна акция. Традиционно демонстрациите се провеждат всяка събота пред Долната камара, но този път организаторите не получиха разрешение заради навалилият много голям брой участници. След края на протестната акция, в последния момент се присъединиха няколко депутати от Зелените лейбъристи, за да декларират подкрепата си.
Активистите не само протестират, но и изнасят лекции, комуникират с пенсионни фондове относно устойчивостта и търсят разговори с политици. Те си партнират и с швейцарските „Климатични баби“, които спечелиха дело в Европейския съд по правата на човека.
Организацията е основания през 2015 г., когато група възрастни, заедно с фондация „Ургенда“, преминават пеша 620 км от Нидерландия до Париж, където се провежда климатичната конференция СОР20. След подписването на Парижкото споразумение, движението получава своята основа. През последните почти десет години инициативата нараства и обединява хиляди участници не само в Нидерландия, но и в други европейски държави.
В течение на десетилетие тази малка група хардкор пешеходци се трансформира в хиляди възрастни хора, загрижени за климата, в цяла Нидерландия и извън нея.
Дивите цветя стават царевични ниви
„С действията си искаме да покажем нашите тревоги“, казва Марлис Гомърс (75) от Горсел, координатор на протестите. Според нея, загриженостите не са само за нейните внуци, но и за бъдещите поколения. Тя си спомня, че в младостта ѝ поляните край мелницата у дома е имало много диви цветя и билки, а сега там има само царевични ниви.
Гомърс не се страхува да погледне в огледалото. „Аз съм част от поколението, което е растело и е прибрало плодовете на този растеж. Важно е да помислим за влиянието на нашите действия“, подчертава тя.
Опитва се да бъде оптимистична, вярвайки, че един ден ще настъпят промени. „Длъжни сме да го направим за себе си и за идните поколения. Не можем да позволим нещата да продължават така, както са в момента“, заключава тя.
По-старото поколение също носи отговорност за климатичната криза
Ханс Байенс (74) от Лайден е бил участник в около 50 демонстрации. „Чувствам се отговорен за проблема“, споделя той, като добавя, че е предприел лични стъпки, например се е отказал от автомобила си и е изолирал дома си, но настоява, че е необходимо много повече. Байенс редовно обсъжда климатичната ситуация с деветте си внука.
„Не можем да настояваме другите да действат, без да се ангажираме и ние. Дори и това да означава по-малко благоденствие“, допълва той.
„Войни, политически кризи и упадък на демокрацията. Има толкова много напрежение, и то ще се увеличава, ако средната класа в останалия свят започне да консумира подобно на нас. Ние вече изчерпахме ресурсите си, но не сме готови да отстъпим назад“, подчертава той.
„Планетата не е безкрайна“
Илона Хофстра (78) от Гравенланд, пенсионирана журналистка, заявява, че всеки трябва да е наясно с климатичната ситуация, независимо от наличието на внуци. Понякога отбелязва, че по-младите поколения не осъзнават, че ресурсите на планетата не са безкрайни. „Като потребител можеш да купиш всичко и да летиш навсякъде, но като гражданин, трябва сериозно да се замислиш дали наистина желаеш това“, подчертава тя.
„Всичко, което произвеждаме, използваме и от което се наслаждаваме – вода, въздух, гори, идва от Земята и трябва да бъде опазвано. През последните петдесет години не сме осъзнавали това достатъчно. Затова сега сме на ръба на критична точка“.
На 78 години тя продължава да се бори, вярвайки в силата на повторението. „Има много значими проблеми, но нищо не е толкова спешно, колкото климатичната криза. Необходимо е да се подобрят нещата, но е възможно и да се влошат. Трябва да се опитаме да предотвратим това“.
