Нарастващите цени на суровините за сладкарството представляват значително предизвикателство за индустрията. Това сподели в интервю за БТА председателят на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите, Мариана Кукушева.
Тя посочи, че цените на шоколада варират в зависимост от процентното съдържание на какао. В тази връзка припомни, че от сектора отдавна предлагат да не наричаме белия шоколад шоколад, тъй като той не съдържа какао, а остатъчни мазнини от обработката на какао.
Кукушева акцентира, че българските потребители са високи ценители и традиционалисти на сладкарството, а за всеки празник се приготвят десерти с голямо старание и внимание от местни майстори.
„Сладкарските изделия не са основни продукти, а лукс на трапезата, „черешката на тортата“, но българите не се лишават от тях. През летните месеци се консумират значителни количества сладолед, който е част от сладкарството,“ подчерта Кукушева.
Относно популярността на дубайския шоколад, тя коментира, че в България интересът е слаб в сравнение с други страни. „Това е маркетингов продукт, който предизвика голямо внимание на пазара след появата си. Той е добър пример за това как технологична грешка в хранително-вкусовата индустрия може да стане успешна с правилна легенда,“ каза тя.
Кукушева подчерта, че сладкарството е занаят, който представлява по-голямо предизвикателство в сравнение с останалите области на хранително-вкусовата промишленост. „Често става въпрос за продукти, които освен уникален вкус, трябва да предлагат и здравословни ползи. Те трябва да отразяват и сезонните предпочитания на потребителите,“ добави тя.
Тя изтъкна, че наличието на квалифицирани кадри в този сектор е голям проблем. „Малко млади хора завършват професионални училища и желаят да се развиват в сладкарството и хлебарството, тъй като трудът в този бранш е почти денонощен и винаги свързан с празници. И често този труд остава недооценен,“ каза тя.
По думите й в България оперират мултинационални компании, които произвеждат локално, което е добра новина – то увеличава брутния вътрешен продукт и осигурява заетост, както и внедрява високите технологии в производството.
Кукушева добави, че приготвянето на традиционни десерти отличава България в туризма. Според нея, българите са се наситили на сладкиши с разнообразен вид, но един и същ вкус, например петифури от хотелските ол инклузив почивки.
Тя посочи, че сладкарството е изправено пред трудности, тъй като това е трудоемък и празничен занаят, който изисква пълна отдаденост и майсторлък, който не бива да се подценява.
„Дозата прави лекарството. Българската кухня е разнообразна и сезонна. Нека не се опитваме да се отклоняваме от това, тъй като подобен опит няма да бъде успешен,“ подчерта председателят на Националния браншов съюз на хлебарите и сладкарите.
Кукушева подчерта, че здравословното в храните е това, което е било традиционно консумирано от поколения. „Не можем да твърдим, че захарта е по-вредна от подсладителите. Тя е полезна в необходимата доза за енергия,“ каза тя.
Тя препоръча да търсим български храни с особености на сезонност. „Ако през определен период от годината е типично да искаме ябълки, не е разумно да препоръчваме манго или годжи бери вместо шипки и дренки, богати на витамин C. Зад дебатите за храни с ‘изключителни здравословни качества’ има силна маркетингова стратегиа,“ добави Кукушева.
Тя припомни, че готвейки храна за децата си у дома, изграждаме техния кулинарен вкус.
