Мила Ненова, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), представи днес следобед уникалната национална платформа “Интерактивна инвестиционна карта на България“ на официално събитие, проведено в Министерството на иновациите и растежа (МИР). Проектът е реализиран от БАИ с помощта на МИР и в колаборация с Агенцията по заетостта, Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, които предоставят актуална информация за платформата.
Тази нова платформа е създадена, за да предостави на местни и международни инвеститори полезни, централизирани и актуализирани данни на едно място, което ще е от съществено значение за инвестиционните им решения.
“Проектът е плод на вижданията на МИР и БАИ за нуждата от централизирана информация, полезна за инвеститорите – относно индустриалните зони, individualни парцели и взаимодействието с научната общност,“ сподели Мила Ненова.
Тя подчерта, че платформата е резултат от дългогодишно наблюдение на необходимостта от подобен инструмент, а информацията в картата е събрана чрез взаимодействие с външнотърговски представители на посолства, двустранни търговски камари и инвеститори.
Ненова оприличи интерактивната инвестиционна карта на България на жив организъм, който ще продължи да се развива и обновява с нови данни.
“Как платформата ще изглежда след няколко месеца зависи от начина, по който зоните ще я използват, от взаимодействието с научно-техническите институции и, най-важното, от това как инвеститорите ще реагират и предоставят обратна връзка,” добави Ненова.
Новата платформа съдържа три основни категории информация: за индустриалните зони и паркове, за научно-технологичната инфраструктура и за инвестиционни имоти. Оснащена е с интерактивна карта, която показва всички изтеглени обекти от представените категории. Обогатяването и актуализирането на информацията, според Ненова, вече лежи върху плещите на участващите индустриални зони, научно-технически организации и собственици на имоти.
“Платформата не е случайна инициатива, а е резултат от многогодишни усилия,” уточни Томислав Дончев, вицепремиер и министър на иновациите и растежа, напомняйки, че индустриалните зони са признати за ключов фактор за ускоряване на инвестиционния процес в страната, тъй като изграждането на нова индустриална мощ там отнема време.
Според него, времето е от решаващо значение за инвеститорите, затова администрацията трябва да работи със скоростта на корпоративния сектор.
“Инфраструктурата и индустриалните зони представляват един от основните ни ресурси, за да бъдем атрактивни и бързи за инвеститорите,” подчерта министър Дончев.
Той обяви, че през следващите седмици ще бъдат решавани проблемите с интеграцията на зоните в електропреносната мрежа.
Вицепремиерът добави, че информацията от платформата за съществуващата национална иновационна инфраструктура (включително Центровете за върхови постижения и София Тех Парк) ще увеличи достъпа на бизнеса до нея и ще създаде синергия между бизнеса и академичната сфера.
Томислав Дончев категорично заяви, че платформата няма да бъде в конкуренция с брокери на недвижими имоти или консултанти, тъй като нейният фокус е само върху индустриални имоти.
Проф. Силвия Илиева, директор на Института Гейт (GATE) при Софийски университет “Св. Климент Охридски“, определи платформата като индикация за ново мислене.
“Тази инициатива събира информация на едно място, което е резултат от партньорството между организациите. Смятам, че платформата е мост между знанието и капитала, между идеята и реализацията. Тя ще помогне на малките общини да представят терени и инфраструктура, увеличавайки шансовете за задържане на млади хора,” допълни тя.
Нейното мнение е, че научните инстититутите в страната ще получат по-добра видимост чрез платформата.
Проф. Илиева призова участниците да бъдат активни и да обновяват постоянно платформата с актуална информация.
Пламен Панчев, основател и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона (ТИЗ), който също присъства на събитието, го определи като навременно и подчерта, че успехът на платформата зависи от всички заинтересовани страни.
Платформата вече е активна и може да бъде разгледана тук.
На представянето на платформата присъстваха и представители на различни държавни институции, научните среди, бизнесовете, двустранни търговски камари и индустриални зони от страната.
