Проф. д.и.н. Вера Бонева сподели в интервю за БТА, че в България съществуват множество музеи, които са на световно ниво. Тя е в Троян, за да представи новата си книга „Въобщественик“, посветена на Чудомир. Бонева преподава „Музеология“ и „История на Българското Възраждане“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Според нея, музеите у нас нито са по-ниски по качество, нито имат по-лошо оформление или изостават. Има много иновативни и интересни места, насочени към младите, наред с традиционни с многобройни експонати и остарели витрини. Част от съвременните музейни находища се намират извън столицата, като Музея на занаятите в Троян, Художествената галерия в Казанлък, и „Етъра“.
По думите ѝ, основни проблеми в сектора произлизат от незадоволителния модел на финансиране. „В бюджетите липсват средства, особено в регионалните музеи, които разчитат на държавна и общинска помощ, но честно казано, общините не оказват необходимото съдействие“, сподели тя. Също така, заплатите в музеите са значително по-ниски в сравнение с учителските, което кара много музейни работници, притежаващи педагогическа квалификация, да се насочват към образованието. „Трудно е да привлечем млади хора от други градове поради разходите за наем и ежедневни нужди“, добави тя.
С новите средства от еврофондовете предстои развитие, но темата за културата рядко е приоритет. Когато се говори за култура, акцентът е предимно върху театър и кино, а музеите и галериите остават на заден план, което е несправедливо, подчерта Бонева.
Когато създаваш експозиция, тя трябва да продължи 10-15 години, а опазването на културни ценности е дългосрочна отговорност. Направеното в културната сфера е натрупване, а обществото в днешно време често се фокусира върху моментното потребление. Това може да доведе до неразбиране на същността на културното наследство, обясни тя.
Проф. Бонева вижда бъдещето на музейното дело в контекста на дигитализацията. Първата посока е свързана с администрирането и дигитализацията на музейните бази данни, с които работят, а в България те надхвърлят седем милиона.
Дигитализацията не се изчерпва само с 3D визуализации, подчерта Бонева. Включва също така добавена реалност, която позволява на посетителите да видят контекста на артефактите. Други аспекти на дигитализацията включват възстановки, виртуални макети и информация чрез QR кодове и др.
Младите хора са много по-директно настроени и адаптивни, с различен модел на мислене. Те са отворени за пътувания и комуникация, и именно те носят новата енергия на бъдещето, каза Бонева. Колкото и опит да имаме, младите ще управляват следващите десетилетия на обществото.
Представянето на книгата ѝ „Въобщественик“, посветена на Чудомир, в Троян, coincides с 118 години от рождението на изтъкнатия социолог Иван Хаджийски, за да се подчертае приносът на двамата интелектуалци. Те са имали близко приятелство, а кореспонденцията им разкрива важни аспекти от техните личности и творчество, добави проф. Бонева.
Тя уточни, че приятелството помежду им е дълбоко и е оставило следа в българската интелектуална сцена. Чудомир оказва влияние от мненията на съпругата си и Хаджийски, които споделят схождащи виждания, но изследват народния манталитет по различен начин.
Въпреки обширността на изследванията върху Чудомир, се оказа, че неговата кореспонденция с много личности е оставила множество неизвестни документи, които подтикнаха проф. Бонева да напише тази книга.
Според нея, Чудомир е изключителен български писател, художник и музейният специалист, който е оставил значителен отпечатък както в Казанлък, така и в национален контекст. Той е важна фигура от 30-те и 40-те години на миналия век. Книгата „Въобщественик“ е построена на основата на многобройни архивни документи, които разширяват представата за него и могат да бъдат полезни за изследователи, интересуващи се от неговото творчество и живот.
