Според новите бюджетни планове на италианското правителство, секторът на банките и застрахователите ще бъдат обложени с данъци в размер на 11 милиарда евро (приблизително 12,9 милиарда долара) за периода от 2026 до 2028 година, съобщава Ройтерс, позовавайки се на официални източници.
Финансова система ще осигури значителен принос за финансирането на планираните данъчни облекчения и стимули, които се оценяват на около 18 милиарда евро на година. Според проектобюджета, Рим ще събере приблизително 4,4 милиарда евро от финансовите институции през 2026 година и над 11 милиарда евро през целия тригодишен период.
Също така, Италия обмисля увеличаване на „плоския данък“, който се прилага към т.нар. чуждестранни доходи на богатите физически лица, които прехвърлят данъчното си пребиваване в страната, от 200 000 на 300 000 евро годишно, заяви един от източниците.
„Това не е конфискация. Вместо 50 милиарда евро печалба, банките ще получат 45 милиарда тази година“, коментира вицепремиерът и министър на инфраструктурата и транспорта Матео Салвини, който е и лидер на партия „Лига“, настоятелно призоваваща за повишаване на данъчното облагане на банките.
Този въпрос предизвика напрежение между правителството и финансовите лобита, както и различия в дясната коалиция на премиера Джорджа Мелони.
Разногласията бяха разрешени на коалиционна среща късно вчера, обяви партия „Напред, Италия“, част от управляващата коалиция.
Партията съобщи, че Рим планира да намали данъка, приет от италианското правителство през 2023 година, който банките могат да изплатят еднократно върху неочаквани доходи или да блокират резерви, заделяйки неразпределими средства. Италианското правителство сега планира да намали данъчната ставка върху тези резерви от 40 на 27,5 процента с цел да насърчи банките да отключат около 6,2 милиарда евро резерви, които са натрупали.
Ако банките разпределят тези резерви, може да се генерират около 3 милиарда евро данъчни приходи при 26% данък върху дивидентите, заявиха източници по-рано.
Критиците упрекват правителството в изпращане на противоречиви послания – първо осъждат банковите печалби, които се разпределят на акционерите, а след това ги насърчават да изплащат още по-големи дивиденти.
Дискутират се и допълнителни изменения – включително повишаване на данъчните прагове по регионалния данък върху производствената дейност (IRAP), който в момента е 3,9%, но е по-висок за банките (4,65%) и застрахователите (5,90%). Предвиждат се и ограничения за начина, по който финансовите институции могат да използват натрупаните загуби за намаляване на бъдещите данъчни задължения.
Италианската банкова асоциация (ABI) заяви, че кредиторите ще подкрепят публичните финанси чрез продължаване на мярката за замразяване на отсрочените данъчни активи (DTA), която осигурява краткосрочна ликвидност на бюджета. В проектобюджета обаче е посочено, че Рим ще се стреми към постоянни, а не временно приложими фискални мерки.
