След бърз военен преврат, полковникът Микаел Рандрианирина официално стана новият лидер на Мадагаскар, принуждавайки бившия президент да избяга от страната, съобщава Асошиейтед прес.
Рандрианирина, ръководител на специалната армейска част КАПСАТ, положи клетва и зае поста президент на Мадагаскар по време на церемония в главната зала на Върховния конституционен съд. Той положи клетва пред деветте съдии, облечени в червени тоги.
Тази церемония се проведе само три дни след като Рандрианирина обяви, че въоръжените сили поемат контрола над страната, след триседмични протести, водени от младежи.
ООН осъди действията на военните, наричайки ги „неконституционна смяна на управлението“. Въпреки това, реакции от други нации, включително Франция, не бяха значителни.
Тази военна намеса доведе до изключването на Мадагаскар от Африканския съюз.
Според Световната банка, обеднялото население на Мадагаскар, наложилото се от години, е засегнало около 75% от жителите, а страната е известна като най-голям производител на ванилия и дом на лемури.
Местоположението на предшественика на Рандрианирина, Андри Ражоелина, остава неизвестно, като се съобщава, че е напуснал страната под прикритие с френски военен самолет.
Въпреки отсъствието на Ражоелина, той бе свален от поста си чрез импийчмънт в парламента, последван от обявяването на новия контрол от военните.
Полковник Рандрианирина, на около 50 години, смени униформата си с костюм за церемонията, на която присъстваха военни, цивилни служители и дипломати. Войниците осигуриха тържественост с музика и церемониални мечове.
Той идва на сцената след кратки затвори, свързани с опити за бунт, и обяви намерението си да възстанови страната, управлявана от военен комитет в следващите 18 месеца до 2 години, преди нови избори.
Протестите, започнали преди месец, се сравняват с бунтове на поколение Z в световен мащаб, предизвиквайки недоволство срещу правителството и увеличаващи се социални проблеми.
Въпреки че един военен беше убит, сблъсъците останаха минимални, а новото управление на Рандрианирина бе приветствано от населението.
Той заяви, че военният преврат е начин за „поемане на отговорност“, за да се спаси „умираща страна“.
Припомняйки, че целта му е да възстанови страната, той изрази намерение да се бори с несигурността и да решава социалните проблеми.
Бившата администрация твърди, че назначаването му е неправомерно и че съдиите са били заплашвани.
Генералният секретар на ООН също осъди промените и призова за възстановяване на демократичния ред.
Африканският съюз съобщи, че „напълно отхвърля“ военния преврат. (БТА)
(Превод от английски език: Елена Инджева)
