Според управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, основните причини за подобрението в оценките на Международния валутен фонд (МВФ) за икономическия растеж на България са вътрешните фактори. Той коментира това в интервю за БТА по време на годишните конференции на МВФ и Световната банка, проведени във Вашингтон.
Фондът актуализира прогнозите си за България до 3 процента за 2025 г. и 3,1 процента за следващата година в сравнение с темпа от 2,8 процента през 2024 г., напомня БТА.
България притежава стабилна банкова система, ограничен публичен дълг и активен частен сектор. Управителят Радев отбеляза, че местният бизнес продължава да бъде двигател на растежа – адаптивен, иновативен и устойчив.
Той също така добави, че очакваното повишаване на инфлацията (до 3,6% тази година и 3,4% през 2026 г.) е временно – вследствие на базови фактори и корекции на регулираните цени. Важно е фискалната политика да бъде в синхрон с паричната, за да се запази балансът и инфлацията да остане под контрол.
Основната тема на дискусиите между водещи финансисти на световно ниво, проведени в тази седмица във Вашингтон, беше устойчивостта на икономическия растеж при условия на висока несигурност и ограничени ресурси, подчерта Радев.
Лихвените ставки в редица водещи икономики, включително и в еврозоната, вече са на неутрални или близки до неутрални нива, което предполага по-балансиран паричен климат. Въпреки това фискалните възможности остават стеснени. Радев акцентира, че за стабилност е нужно повече последователност и координация на политиките – както национално, така и глобално.
По негови думи България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е значително предимство за страната. В същото време, обаче, фискалната дисциплина се разхлабва и дефицитът нараства. Устойчивостта, постигната през годините до 2020 г., е застрашена и изисква защита чрез умерена и предсказуема бюджетна политика, предупреждава централният банкер.
Процесът на интеграция на България в еврозоната предизвиква естествен интерес сред участниците във форума. Страната е успяла да запази относителна макроикономическа стабилност в сложна среда, което се счита за логичен и значителен успех, но също така и за предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е крайна цел, а ангажимент в посока предсказуемост, институционална зрелост и доверие, подчерта Радев.
Представяме пълния текст на интервюто:
Г-н Радев, присъствате на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, които обединяват водещи финансисти от целия свят. Какви са основните теми на дискусиите?
– Темата е устойчива икономика в контекста на висока несигурност и ограничени ресурси. Лихвените проценти в повечето основни икономики, включително в еврозоната, вече са в неутрални или близки до неутрални граници, което предполага по-балансирана парична среда. Въпреки това фискалните ограничения остават значителни. Основното послание е, че стабилността изисква по-голяма координация и последователност на политиките, както на национално, така и на глобално ниво.
След предишната среща през април, важното съобщение за България бе одобрението за присъединяване към еврозоната. Какви аспекти на този процес привлекоха вниманието на колегите Ви? Направи ли се анализ на позицията на България в подобни дискусии?
– Интересът е естествен, тъй като България успя да поддържа относителна макроикономическа стабилност в сложна среда. Колегите разглеждат присъединяването ни като логичен напредък и значим успех, но също така и като предизвикателство за устойчивостта на политиките. Еврозоната не е окончателна цел, а ангажимент към предсказуемост, институционална зрелост и доверие.
МВФ повиши прогнозите си за растежа на българската икономика за тази и следващата година. Каква част от тези оптимистични оценки се дължи на общата световна икономическа ситуация и кои са специфичните фактори за България?
– Отчасти това е резултат на подобрението в глобалната икономическа обстановка, но основният принос идва от вътрешния сектор – стабилна банкова система, нисък публичен дълг и активен частен сектор. Българският бизнес продължава да бъде основен двигател на растежа – гъвкав, иновативен и устойчив. Наша задача е да му осигурим стабилна среда, в която да създава стойност и да инвестира.
Съществуват прогнози за покачване на инфлацията в краткосрочен план. Какво е обяснението за тази тенденция и може ли тя да продължи дългосрочно?
– Очакваното повишаване е временно и е последствия от базови фактори и промени в регулираните цени. Основната тенденция за средносрочен период е към забавяне. Фискалната политика трябва да е в съответствие с паричната. Ако балансът се запази, инфлацията ще продължи да се стабилизира.
В дискусиите във Вашингтон, представители на МВФ коментираха ограниченията в фискалното пространство на много държави. Къде стои България?
– България остава сред страните с най-нисък дълг в Европейския съюз, което е наш основен конкурентен плюс. Въпреки това, фискалната дисциплина постепенно загубва сила и дефицитът нараства. Устойчивостта, натрупана през годините до 2020 г., е заплашена и следва да бъде защитена чрез стабилна и предвидима бюджетна политика, тъй като именно тя е ключова за дългосрочната ни стабилност.
Според последния икономически бюлетин на БНБ, депозитите растат с 11,8% преди влизането в еврозоната. Очаквате ли след 1 януари част от тези средства да бъдат насочени към икономическия оборот?
– Да, възможно е част от тези средства да бъдат насочени за инвестиции и потребление. Това обаче зависи от доверието в политическата и икономическата среда. Увеличението на депозитите е израз на стабилност и предпазливост – нещо, което е от полза за нашата икономика.
