Значението на литературата е в способността ѝ да трансформира преживяванията в спомени. Това сподели Захари Карабашлиев при приемането на награда „Елиас Канети“ в Русе.
Според него, дори само номинацията е била значима чест. „Тази вечер чувствам, че това е бонус за мен, радост и привилегия,“ добави писателят.
Той определи церемонията като най-вълнуващата, на която е присъствал, и изказа благодарности на организаторите, журито и своето издателство, подчертавайки, че и другите номинирани автори също заслужават високо признание.
„Благодаря на всички, които помнят великия Елиас Канети, за когото темата за паметта бе централна в неговото творчество. Той вярваше, че паметта е свързана с отговорност към миналото и опитите на другите,“ каза Карабашлиев, допълвайки, че романът му „Рана“ е посветен на темата за паметта — литературна, историческа и лична.
Авторът сподели лични преживявания и впечатления от творчеството на Канети. „Като студент прочетох ‘Провинцията на човека’, но тогава не ме изкуши. Обаче, когато я прочетох отново по време на работа над ‘Опашката’, разбрах колко важна е тя. Книгата ‘Маси и власт’ е дълбочинно изследване по темата, което днес е изключително актуално,“ посочи Карабашлиев.
Той цитира ‘Провинцията на човека’: „Съществуват книги, които човек носи 20 години, без да ги прочете. Когато накрая им отдели време, те му разкриват миналото.“
Годините, през които не е успял да прочете Канети, той определя като време на активно търсене на личен език и духовно убежище. „Преживях 17 години в Съединените щати, за да осъзная, че домът ми е навсякъде, но моят истински дом е моят език,“ добави Карабашлиев.
Според него, осъзнаването на това е позволило да живее навсякъде, било то в София или Русе.
Захари припомни и думите на Канети, според които „истинската загуба настъпва не в смъртта, а в забравата, а писането е акт на съпротива срещу изчезването.“
„Целта е да спасим това, което е потопено в мълчание. Според мен, истинската литература не е просто развлечение или славословие. Тя е трансформация на преживяването в памет, което е повече от архива — то е живот. Забравата, както казва Канети, е форма на предателство, а писането е нашият начин да се съпротивляваме,“ завърши писателят.
