Институтът по земеделие в Кюстендил отчете добра реколта от грозде в региона

Реколтата от грозде в Кюстендил е на високо ниво, както по количество, така и по качество, информира доц. Симеон Крумов от Института по земеделие.

Той обясни, че пролетните мразове, които унищожиха овощните насаждения в района, не повредили лозите, тъй като пъпките им не били все още развити, което е допринесло за доброто състояние на гроздето.

„В последните години наблюдаваме захлаждания, които забавят развитието на зимните пъпки. Това е причината реколтата да е толкова успешна“, каза доц. Крумов. Според него, летните суши са помогнали за здравето на лозите, тъй като влажността обикновено благоприятства развитието на гъбични заболявания. Сушата е довела също до повишаване на захарността на гроздето. В някои случаи обаче, недостатъчното количество влага се отразило на размера на гроздовите зърна, което е довело до по-нисък добив в килограми, но качеството е успешно компенсирало количеството.

Институтът в Кюстендил разполага с лозово насаждение с около 50 сорта, включително винени и десертни. Провеждат се изследвания върху различните сортове, заради промените в климата. „Лозите са по-подходящи в условия на суша в сравнение с овощните видове. С климатичните изменения растенията започват да се развиват по-рано, което е проблем за късните пролетни мразове“, добави доц. Крумов. Според него, реколтата за 2025 г. може да се нарече уникална, тъй като гроздето е обилно, но черешите, сливите, ябълките и крушите липсват.

„Въпреки климатичните промени, е важно стопаните да се ориентират към сортове с ранно и средно ранно зреене. Това ще им позволи да постигнат оптимална зрялост и захарност, подходящи за производството на определени видове вина“, поясни доц. Крумов. За района на Кюстендил подходящи десертни сортове са Велика, Плевенски фаворит и Гарант, които имат по-висока устойчивост на стресови условия. От винените сортове, Трапезица и Рубин са предпочитани поради по-краткия им вегетационен цикъл.

Доц. Крумов изрази надежда, че зимата ще бъде меко, тъй като на всеки шест-седем години зимните температури падат до критични нива за лозите, а пролетта да е прохладна, за да се забави развитието на растенията и да се избегнат пролетните мразове.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук