Въвеждането на еврото е един от ключовите моменти в съвременната финансова еволюция на Хърватия, което трансформира работата на централната банка и подобри устойчивостта на банковия сектор. Това заяви в интервю за БТА заместник-управителят на Хърватската народна банка (HNB) Михаел Фауленд.
Той акцентира на това, че промяната е била „значителна“, тъй като страната преминава от модел на фиксиран валутен курс към парична политика, ръководена от Европейската централна банка (ЕЦБ), фокусирана на инфлацията. „Начинът, по който анализираме и мислим, е коренно различен – сега се ориентираме към еврозоната в нейния цялостен контекст“, допълни Фауленд.
Според него, гладкото преминаване към еврото е резултат на дългосрочна подготовка, „която беше оценена положително както от Европейската комисия, така и от местните граждани“. Сред предимствата той спомена за елиминирането на валутния риск за банките, което е довело до укрепване на системната стабилност.
Фауленд отбеляза, че до момента гражданите все още държат около 4 милиарда куни, което съставлява приблизително 10-12 процента от общата сума преди 2023 година. Хърватските банкноти могат да се обменят без ограничение в централната банка, докато срокът за монетите изтича в края на 2025 година.
В отделно изявление, направено пред български журналисти, които посетиха Загреб, заместник-управителят изрази увереност, че България успешно ще премине през процеса на въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г. „Започнахме този път почти по същото време и сме доволни да видим напредъка на България. Убеден съм, че и българите ще усетят нашия положителен опит“, заяви той.
Следва пълният текст на интервюто
Г-н Фауленд, какви промени настъпиха в Хърватската централна банка след приемането на еврото? Каква е сега ролята ѝ в Евросистемата?
– Външно промените може да изглеждат незначителни, но всъщност става дума за сериозна трансформация. Защо? Защото, ако разгледаме политиката, предишният паричен режим на Хърватската народна банка беше фиксиран валутен курс. Нямахме валутен борд, както в България, но години наред поддържахме стабилен обменен курс.
След приемането на еврото този режим се трансформира – минахме към политика на инфлационно таргетиране. Това означава, че начина на анализ и разсъждение коренно се промени. Освен това, е нужноше да разширим обсега – фокусът ни вече не се свежда само до Хърватия, а се ангажираме и с еврозоната в цялостен контекст. Това е една страна от въпросите.
От оперативна гледна точка нещата не претърпяха значителни промени. Обаче, по отношение на задълженията и очакванията, много от аспектите бяха актуализирани. Много от нашите служители вече активно участват в множество комитети и работни групи. Това е сериозно натоварване за една малка централна банка. Както знаете, в рамките на Европейската система на централните банки има много структури, и за малка институция е трудно да бъде активен играч. Но се справяме с предизвикателствата.
Какви бяха основните предизвикателства за централната банка в месеца преди и след плавното приемане на еврото, особено в началните месеци?
– Конкретно за процеса на приемане на еврото, в месеците преди това, трябваше да се справим с много технически аспекти. И успяхме – видимо беше след въвеждането на еврото. Всички наблюдатели стигнаха до извода, че процесът мина гладко. Това не е само наше становище – същото мнение споделят и хърватските граждани, както и Европейската комисия.
Но говорейки за предизвикателствата – самият процес е много динамичен и изисква координация между многобройни участници в реално време. Това означава, че подготовката беше ключова. Тайната на успеха не беше само активността в последните три месеца преди въвеждането на еврото, а дългите месеци на подготовка преди това.
Какво се промени за банковия сектор и търговските банки след прилагането на еврото?
– Основната разлика за банките е, че след приемането на еврото, балансите им вече не са изложени на валутен риск. В Хърватия структурно, хората са свикнали да спестяват в чужда валута, което вероятно е аналогично на ситуацията в България. В същото време, заплатите се изплащаха в куни, а заемите бяха смесени – част в чужда валута и част в куни. Така, валутният риск винаги е бил налице в балансите на банките.
С въвеждането на еврото този риск изчезна, което е огромен напредък в устойчивостта на банковата система. Системата преди това също бе стабилна и доказала своята устойчивост, което видяхме по време на предишните кризи. Но изграждането й бе свързано с много усилия и мерки. Въведението на еврото обаче мигновено премахна много от рисковете.
Можете ли накратко да посочите колко куни все още циркулират? И това ли беше в съответствие с вашите очаквания?
– Очевидно е, че гражданите решиха да не обменят всичките куни, които притежаваха преди приемането на еврото. В обращение оставаха около 35 милиарда куни, а към днешна дата хората все още държат около 4 милиарда куни в джобовете си, което представлява малко над 10-12 процента от общата сума преди това.
Знаете правилото – тези пари могат да бъдат обменявани в евро по всяко време. Гражданите имат възможност, когато пожелаят, да посетят централната банка и да обменят куни за евро. Единственото изключение са монетите.
