Специалисти и граждани обсъдиха причините, проявленията и възможните решения, свързани с нарастващата агресия и насилие сред младежите и децата в България. Те се включиха в дискусия на тема „Предизвикателствата пред развитието на децата и младежите: агресия, насилие и възможни решения в България“, организирана от екипа на Сдружение „Заедно за София“ в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
По време на дебата бяха разгледани редица теми, включващи агресията сред деца, а също така добри практики и възможности за ефективна превенция. Основният въпрос, който постави организаторът от Сдружение „Заедно за София“ Веселин Кръстев, бе: „Какво доведе до агресивното поведение у децата?“.
„Нормите на социално поведение са преминали границата. Ставаме свидетели на насилие в учебните заведения, на обществени места и сред младежи в т.нар. локали, наблюдавам го и при младите шофьори,“ сподели Кръстев. Според него е необходимо да се предприемат законодателни действия и държавата да следи социалните мрежи. Други предложения включват общественополезен труд, абсолютна забрана за продажба на алкохол и цигари на младежи, както и родителите да поемат повече отговорност, добави той.
Обсъден бе и въпросът за семейната среда и отношенията между деца и родители. „Проблемите произлизат от семейната атмосфера и липсата на време за комуникация между родители и деца. Загубата на ценности също така играе роля в агресивното поведение,“ подчерта Радост Раданова, ръководител на Международния младежки център в Перник. Според нея проблемът е дълбоко свързан с държавната администрация.
„Проблемът произлиза от семейната среда, но това не означава, че губим контакт с децата си. Задачата на началния педагог е да създаде общност в класа. Светът стана компесаторен и децата започнаха да се злътат за положението на родителите си и за това как изглеждат. Те получиха не свобода, а хаос. Проблемът е комплексен, не се ограничава само до семейството или училището,“ заяви Мартина Василева, обществен активист. Тя изтъкна, че ако едно дете е подложено на трудности в дома, то ще търси хора навън, с които да се опитва да отмъстява. „Агресията се възприема като популярност, което намалява вероятността да бъдеш жертва на насилие,“ добави тя. Според нея, общественополезният труд е една от методите за възпитание на младежите.
Един от забелязаните акценти по време на дискусията бе липсата на комуникация между деца и родители. „Спряхме да се говорим помежду си и според мен не можем да обвиняваме социалните мрежи за това. Проблемът е в различията в начина на живот, ценностите и възпитанието между нас и родителите ни,“ сподели Мая Цанева, председател на Сдружение „Опасни детски площадки“. Тя подчерта нуждата от дългосрочна подкрепа от организации в тази насока.
„Държавата бързо отделя децата от семейството, защото много родители работят на две места, което налага децата да започват рано детска градина. Следователно, едно дете прекарва дълги часове в училище,“ добави Юрий Анджекарски, философ, социолог и бивш директор.
Кирил Василев, обществен възпитател в район „Връбница“, говори за ромските деца и техните нужди. „Живея в квартал, който е разделен на няколко малки общности, и в определени от тях влизам само с придружител,“ разказа Василев. Той посочи, че талантът при ромските деца е важен. „Разковничето е в техния талант. Тези деца разполагат с възможности, особено ромските. Ако им предоставим шанса да развият своите таланти, те могат да се изградят като личности, които не пречат на социалната система, а се интегрират и допринасят,“ завърши той.
