Икономическото и социалното развитие на България продължава да се развива „на две скорости“. Икономическата активност, инвестициите и човешките ресурси се съсредоточават в малък брой мощни градски центрове, които генерират по-висока добавена стойност, разчитат на по-ефективни трудови пазари и разполагат с по-добра инфраструктура. Това е един от основните изводи от годишния отчет на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: показатели за развитие – 2025“, чието резюме беше публикувано. Тази концентрация предоставя солидна основа за растеж в водещите региони, но оставя много области с постоянни ограничения като по-ниски доходи, слаб икономически динамизъм, висока безработица, ниска заетост и недостиг на умения, отбелязват изследователите.
Изследването обобщава последната статистика за 28-те области на страната и следи тяхното развитие по широк спектър от теми – икономика, трудов пазар, инвестиции, инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм. Индикаторите най-вече обхващат периода 2024 г., а част от разделите включват и данни за 2025 г., което осигурява надеждна сравнимост между регионите и наблюдение на тенденциите във времето, отбелязват от ИПИ.
Комплексните оценки за икономическото развитие показват ясно разделение. Според авторите на изследването, областите с „много добро“ представяне включват тези с висок дял на индустрията и услугите и значителна инвестиционна активност, сред които е и Габрово, което поддържа високи стандарти на живот благодарение на своята концентрирана промишлена база. Русе и София (област) постигат „добро“ икономическо развитие, оставайки близо до лидерите, докато девет области са в категория „незадоволително“, което сигнализира за ограничена икономическа база и по-ниско качество на работните места.
Инвестиционната география продължава да бъде ключов фактор за разликите между регионите. В изследването се отбелязва, че инвестиционната активност е неравномерна: половината области са оценени като „слаби“ по отношение на „Инвестиции и фирми“, а още седем – като „незадоволителни“. Има съществени различия и в търговските отношения с външни пазари: в най-експортно ориентираните области (София област, Русе) приходите от износ представляват около половината от общия оборот, докато в по-слабите региони този дял е едва около една осма, което задълбочава различията в производителността и доходите, се посочва от ИПИ.
Според авторите, трудовият пазар потвърджа асиметрията. Видин и Монтана остават на дъното с уязвима структура на заетост и неблагоприятен образователен профил на работната сила. В някои области делът на хората с основно и по-ниско образование достига една трета, което ограничава възможностите за запълване на новите, по-квалифицирани работни места. На противоположната страна, столицата и Варна се отличават с висок процент на населението с висше образование, по-висока заетост и по-високи доходи.
По отношение на инфраструктурата не се наблюдават значителни промени в рамките на година, но качеството и достъпът остават различни. През 2025 г. само Монтана получава „слаба“ оценка, докато столицата и Варна са с „много добра“. Гъстотата на пътната мрежа остава почти непроменена, железопътната мрежа е най-развита в столицата, а Смолян остава без жп линии, което усилва разликите в достъпа до услуги и пазари, особено видно в северната част на България.
Данните за местните финанси показват ограничена фискална самостоятелност на много общини: собствените приходи покриват едва една четвърт от общите разходи. В същото време усвояването на средства от оперативни програми остава важен източник за инвестиции в публична инфраструктура и услуги, което помага за намаляване на определени териториални различия, но без целенасочени усилия за привличане на частни инвестиции, ситуацията в изоставащите региони не се подобрява.
Според ИПИ социалното развитие става все по-поляризирано: шест области постигат „много добър“ резултат, като столицата, Варна, Бургас и Пловдив са сред лидерите във почти всички компоненти – от демография и здравеопазване до образование и туризъм. Високият общ резултат може да бъде постигнат и чрез добро представяне в някои ключови сфери – примери за това са Смолян (образование и околна среда) и Благоевград (образование и демография). Най-слабо представяне имат области с неблагоприятна демографска динамика и недостатъчни резултати в образованието и здравеопазването.
Изследването подчертава, че демографията е ключов фактор. След временно облекчение през 2023 г., през 2024 г. естественият прираст влошава в 24 от 28 области, като разликите между регионите са съществени: столицата е близо до баланс в раждаемостта и смъртността, докато във Видин разликата е значителна. Положителната миграция, трайно започнала през 2020 г., продължава, но се концентрира в по-развити райони – Кърджали, Варна, Бургас и София, а в много други области нетният поток отслабва, което подсказва за устойчива тенденция на миграция към водещите центрове.
Различията в човешкия капитал и достъпа до услуги се проявяват ясно и в образованието и здравеопазването. Резултатите от националните външни оценявания и зрелостни изпити варират значително между областите, а достъпът до първична медицинска помощ и очакваната продължителност на живота също показва важни различия. Това показва, че политиките за осигуряване на качествено образование и здравни услуги в по-слабите региони са от съществено значение за ограничаване на социалната поляризация, коментират авторите на изследването.
