Българите присъстват на световната култура със свободния си дух. Тези важни послания са акцент в октомврийския брой на списание ЛИК „България в джаза“. Тази информация бе споделена от генералния директор на БТА, Кирил Вълчев, по време на представянето на списанието в Русе. Изданието се фокусира върху джаз музиката и фестивалите, провеждащи се в страната.
Вълчев подчерта, че Русе е дом на най-древния джаз фестивал в България, който открива врати за 48-ми път.
„В новия брой на списание ЛИК „България в джаза“, който се разпространява в националните пресклубове на БТА, е включена карта на джаз фестивалите в България. През тези 50 години в страната сме имали над 65 фестивала, от които девет вече не съществуват. Има и шест фестивала с джаз елементи, като „Аполония“ в Созопол. В момента можем да се похвалим с 50 изцяло джаз фестивала, 50 години след старта на този в Русе, който е и първият, съществуващ до днес. От картата в списанието ясно личи, че джаз фестивали се провеждат в 21 от общо 28 области на България“, добави Вълчев.
Той спомена, че само седем години след първия европейски джаз фестивал в Монтрьо, през 1967 г., в Ямбол вече е имало такъв, а архивите на БТА съхраняват информация за него. В статия на професор Клер Леви в текущия брой на ЛИК се обсъжда, че през 30-те години на XX век в София е основан първият джаз клуб в България.
„Факултет за джаз и поп изпълнители е създаден през 1968 година в Музикалната академия в София. Първият джазов концерт е в историята още от 1938 г. Първото упоменаване на джаза в България в архивите на БТА е от 7 декември 1956 г. за концерт на естрадно джазовия оркестър на радио София под диригентството на Бенцион Елиезер в зала „България“. Архивите на БТА, налични в този брой, включват снимки на редица бъдещи български музиканти, които в края на броя споделят мнението си за бъдещето на джаза – Антони Дончев, Васил Петров, Вики Алмазиду, Живко Петров, Йълдъз Ибрахимова, Михаил Йосифов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян и Христо Йоцов“, подчерта още Вълчев.
Той посочи, че българите са се запознали с джаза по подобен начин, както и най-напредналите нации в света.
„Броят подчертава нуждата от по-тясно сътрудничество между джаз фестивалите в България. Местните власти и управниците трябва да черпят вдъхновение от българските музиканти, които си помагат на всички джаз фестивали в страната. Градовете, които организират фестивалите, често си съперничат и дори откритията и закритията им се припокриват с едни и същи артисти. Каква по-силна послание би могло да бъде, ако българите и международни гости през лятото можеха да посетят няколко последователни джаз фестивала, предлагащи разнообразни програми“, заключи Кирил Вълчев.
