Източна Азия отново се оказа сцена на напрежение, което този път не идва от директни военни заплахи или демонстрация на сила, а от сигнали в Токио и Пекин, които се превърнаха в поредното доказателство колко чувствителен и експлозивен е въпросът за Тайван. Япония е принудена да влиза в ролята на жонгльор, който се опитва едновременно да защити собствените си интереси, да не нарушава регионалния баланс и да покаже, че няма да отстъпи, ако бъде заплашена.
Всичко започна с изказване на японския премиер Санае Такаичи, което разтърси дипломатическите среди в региона. Преди седмици тя заяви пред парламента, че потенциална китайска атака срещу Тайван, която би поставила под заплаха оцеляването на Япония, ще доведе до японска военна реакция. Това изказване, макар и теоретично, премина червената линия, която досегашните японски правителства внимателно избягваха, за да не провокират Пекин.
Китай реагира остро и бързо. Пекин изпрати предупреждение към гражданите си да избягват пътувания до Япония — ход, който рядко остава само туристическа препоръка, а се превръща в дипломатическо послание. Япония категорично отхвърли предупреждението, определяйки го като несъвместимо с двустранните обещания за „стратегически, взаимноизгодни отношения“.
Така Токио се оказа в ситуация, в която трябва да обяснява собствените си думи на съседа, който ги приема като заплаха. Затова в Пекин е изпратен Масаки Канай, генералният директор на Бюрото за Азия и Океания към японското външно министерство.
Неговата мисия е деликатна: да увери Китай, че изказването на Такаичи не означава промяна в японската политика за сигурност, и да поиска Пекин да не предприема стъпки, които допълнително влошават отношенията между двете държави.
Всъщност Япония няма много пространство за лавиране. Само на 110 километра от нейните най-западни острови се намира Тайван — островът, който е жизненоважен за регионалната сигурност и световната икономика. През близките морски пътища преминават доставки на петрол и газ, без които третата по големина икономика в света би била в енергийна криза.
Освен това Япония е домакин на най-голямата концентрация американски военни сили извън САЩ. Това е не просто факт от геополитическата реалност, а стратегическа мрежа, която превръща Япония в ключов играч в евентуална западна реакция при криза около Тайван. Всяка промяна на статуквото около острова неизбежно засяга и Токио — икономически, политически и военно.
От своя страна Китай обвинява Япония, че се намесва в „вътрешните му въпроси“. В размяната на реплики се включи и Тайван – президентът Уилям Лай обвини Пекин, че води „многостранна атака“ срещу Япония — дипломатическа, информационна и политическа.
Той призова международната общност да бъде бдителна и настоя Китай да се държи „като голяма сила“, която работи за стабилността, а не я подкопава.
В Токио има стремеж да се поддържат всички възможни канали за комуникация отворени. Японските представители повтарят, че целта им е деескалация, а не конфронтация. В същото време страната изпраща ясен сигнал, че няма да остане безучастна, ако сигурността ѝ бъде поставена под заплаха.
Допълнително напрежение може да възникне още тази седмица, когато Такаичи и китайският премиер Ли Цян се очаква да бъдат на една маса по време на срещата на Г-20 в Южна Африка. Това ще бъде първата им среща след словесната буря — и шанса за дипломация, който може да предотврати по-голяма криза.
Япония и Китай са в сложни дипломатически отношения, където всяка непремерена стъпка може да наклони везните. Тайван остава гореща точка в тези отношения и е генератор на сериозно напрежение.
