В света на съвременната геополитика, където икономическата зависимост често тежи повече от военната сила, нов доклад на изследователската лаборатория „AidData“ от университета „Уилям и Мери“ хвърля светлина върху един от най-парадоксалните феномени на XXI век: Съединените щати – глобалният политически и военен хегемон, основният критик на китайската икономическа експанзия – се оказват най-големият получател на официални китайски кредити. И то не просто в някакъв символичен мащаб, а над 200 милиарда долара, финансиращи близо 2500 проекта в почти всички ключови отрасли на американската икономика.
Това откритие променя познатия ни наратив за икономическото противопоставяне между Вашингтон и Пекин. Оказва се, че зад политическите декларации и стратегическите предупреждения се крие една сложна, взаимосвързана мрежа от финансови зависимости, която не просто свързва икономиките на двете суперсили – тя буквално ги преплита на ниво инфраструктура, технологии и корпоративно финансиране.
Неудобната истина: САЩ като клиент на Китай
Докладът на „AidData“ очертава картина, която изглежда почти немислима на фона на все по-острите политически сблъсъци между САЩ и Китай. Докато Вашингтон говори за „икономическо разграничаване“ (decoupling) и ограничаване на китайските инвестиции, държавни китайски компании и кредитни институции са финансирали проекти в САЩ, вариращи от съоръжения за втечнен природен газ в Тексас и Луизиана, през центрове за данни във Вирджиния, до терминали на най-натоварените американски летища – JFK и Лос Анджелис.
Паралелно с това Пекин участва индиректно и в укрепването на американската енергийна инфраструктура, като съдейства за финансирането на газопроводи като „Метърхорн експрес“и дори на спорния „Дакота аксес“.
Но може би най-деликатният момент е друг: китайски държавни кредитори са осигурявали финансиране не просто за инфраструктура, а и за корпоративни гиганти от Fortune 500 (ежегоден списък на най-големите компании в Съединените щати, бел. ред.). Сред тях са Amazon, AT&T, Verizon, Tesla, General Motors, Ford, Boeing, Disney – имена, които е трудно да асоциираме с външна зависимост от Пекин. И все пак тя е факт.
Китай сменя курса: от Глобалния Юг към богатия Запад
Може би най-значимият стратегически извод в доклада е, че Пекин пренасочва кредитния си импулс.
Докато през 2000 г. цели 88% от китайското външно финансиране е било насочено към държави с ниски и по-ниски средни доходи – основните участници в инициативата „Един пояс, един път“ – през 2023 г. този дял се срива до едва 12%.
Това не е просто статистика. Това е сигнал за културна промяна в китайската външна политика.
Пекин вече не търси влияние чрез грандиозни инфраструктурни проекти в Африка или Азия, поне не в предишните мащаби. Вместо това той влиза директно в дворовете на развитите икономики – тихо, методично, чрез кредити, инвестиции и корпоративно участие.
Великобритания е получила около 60 милиарда долара, Европейският съюз – 161 милиарда, а в САЩ китайските пари са проникнали толкова дълбоко, че трудно може да бъде направена ясна граница между икономическа необходимост и геополитически риск.
Големият въпрос: Кой от кого зависи?
Този нов световен пейзаж поставя сложни въпроси.
Кой има по-голяма сила в една такава икономическа връзка: кредиторът или получателят?
Дали Китай укрепва позициите си като глобален икономически лидер, или рискува прекомерно излагане, финансирайки държави с високи доходи и силни институции, които няма да позволят на Пекин да диктува условия?
Или пък САЩ – най-гласовитият критик на китайското влияние – всъщност са една от най-зависимите страни от китайски капитал?
Отговорът не е еднозначен.
Но едно е сигурно: фактът, че Америка е най-големият получател на китайски кредити, изцяло преобръща общоприетите представи за съперничество и зависимост.
Пекин играе дългата игра
В крайна сметка анализът на „AidData“ показва най-важното: Китай продължава да изпреварва останалия свят в това, което владее най-добре – икономическата държавност. В свят, в който глобалните съюзи се променят, а икономиките се преподреждат, Пекин използва своя гигантски финансов капацитет не просто да инвестира, а да формира нови зависимости, да разширява влиянието си, да влиза в стратегически сектори и да печели територия там, където малцина го очакват.
А че най-големият получател на китайски средства е именно Съединените щати – това само подчертава колко многопластов, противоречив и взаимно обвързан е светът, в който живеем.
И вероятно колко малко сме разбрали от истинската игра на силите, която се води зад фасадата на международната политика.
По материали на БТА и AidData.
