Регионалният археологически музей - Пловдив представи обновената си постоянна експозиция и нововъведения аудиогид

Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ) обяви резултатите от приключения проект „Обновяване на постоянната експозиция на РАМ – Пловдив и внедряване на модерни технологии за работа с посетители“, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

„Има две основни насоки – обновление на постоянната експозиция, в резултат на многобройни проучвания и находки, извършени от екипа през последните 15 години, и въвеждане на нови технологии за взаимодействие с посетителите“, обясни д-р Аксиния Бутева, главен уредник в РАМ – Пловдив и проектен мениджър. Тя подчерта важността на публиката като основен партньор и необходимостта от ориентиране към различни възрастови групи.

„С новия тип аудиогид предлагаме уникално изживяване в музея“, отбеляза тя и добави, че аудиогидът представлява пластмасова карта с QR-код, която посетителите могат да сканират с телефона си, за да чуят интересни разкази, адаптирани за деца и възрастни. Текстът е наличен и на английски, както и с жестов превод за хора с увреден слух. „Картите се предоставят безплатно с входния билет. След посещението, хората ще могат отново да слушат съдържанието, което ги е заинтересувало“, поясни тя.

С проекта е стартирала и нова детска инициатива на тема „Професия археолог“. „Темата е свързана с новите находки в експозицията“, сподели главният уредник. Тя посочи, че за граждани със зрителни затруднения са осигурени увеличителни лупи и подвижни столове за комфортно разглеждане. Конструкцията за достъп до раннохристиянската гробница е укрепена за по-лесно разглеждане. „Смятаме, че сме изградили интересна и удобна среда за нашите посетители и с нетърпение ги очакваме“, добави д-р Бутева.

„Постоянната експозиция е обогатена с нови 150 експоната. Уверена съм, че полученото е значимо и ще предостави още повече яснота и информация за миналото на Филипопол и региона“, сподели по време на представянето директорът на РАМ-Пловдив, доц. д-р Костадин Кисьов, който изказа признателност на целия екип на музея, воден от д-р Бутева.

Заместник-кметът по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов отбеляза, че седмицата е активна за музеите в града. „Следва да се гордеем, че в нашия град, може би единствен в България, се откриват няколко нови експозиции в рамките на само една седмица“, коментира той. „Съм убеден, че това е рядкост в България. Благодарение на младия и проактивен екип в Археологическия музей на Пловдив, под ръководството на доц. Кисьов, се въвеждат иновации, свързани с културното наследство на Пловдив. Истината е, че ако не беше този напредък и единомислието между общината и музеите, притокът на туристи щеше да намалее драстично“, заяви Панов и добави, че Пловдив е регистрирал 8% ръст в туристическите нощувки през първите девет месеца на годината. „Това е резултат от стремежа на града не само да съхранява историята си, но и да предлага нови изживявания на посетителите и гражданите“, подчерта той, отбелязвайки, че участието на общината е много по-малко в сравнение с другите две културни институции. В заключение, той подчерта положителния характер на проекта с новите елементи, които акцентират на богатото културно наследство на Пловдив.

В новата изложбена зала „Културата на траките през IV – I в. пр.Хр.“ посетителите могат да открият пет напълно преразпределени витрини, които демонстрират някои от най-ценните археологически находки от региона. Панагюрското златно съкровище е изложено в нова, специализирана витрина с висока защитна степен. Обновена е и витрината с находките от могила „Каменица“, разкрити преди повече от век. Сред тези находки е желязната маска-шлем със сребърно лице.

В друга витрина е представена колекция от сребърни погребални находки, включително сребърна фиала от Кукува могила и комплект сребърни съдове от Сърнегор, както и много ценни предмети. Специално внимание е отделено на витрината с конски амуниции, където посетителите могат да видят комплект сребърни апликации за конско оглавие от могила край село Черноземен, което е изключителен пример на тракийското изкуство.

В залата е добавена нова витрина с бронзови и теракотени статуетки и апликации, изобразяващи гръко-римски божества, почитани във Филипопол и околностите през римската епоха. Общата визия на залата е допълнена със златни накити, открити в некрополите на града, които демонстрират изтънчения вкус и майсторство на древните златари.

В експозиционна зала „Филипопол през римската епоха, I – VI в.“ е инсталирана обновена карта на античния Филипопол, обозначаваща най-значителните археологически обекти от древния град.

В залата са експонирани две нови културни ценности: мраморната глава на градската богиня на Филипопол, открита при археологическите проучвания на Епископската базилика през 2024 г., и статуетка на богинята Кибела, седяща на трон, намерена на форума на Филипопол. Експонатите са подредени в обща витрина и обогатяват представата за религиозния живот и художествените традиции на античния град. За да се създаде подходяща среда за разглеждане, стъклената фасада на залата е покрита с матиращо фолио.

Залата „Култура и религия през Късната античност и Средновековието, IV –XIV в.“ е напълно преаранжирана и включва нови експонати от последните проучвания в града. Текстовете и картата на средновековен Филипопол са актуализирани, а залата е обогатена с планове на Епископската базилика и Малката базилика.

Зала „Християнство и култура, XVII – XIX в.“ е новосъздадена и служи като продължение на постоянната експозиция. В две витрини са изложени църковна утвар и образци на скъпи ювелирни изделия. Всички експонати са от сребро с позлата, с вградени емайли и техника на ажурен филигран. Според концепцията на залата е отпечатана една от най-старите фотографии на Пловдив, заснета от Димитър Кавра през 70-те години на 19-и век.

По време на събитието, д-р Аксиния Бутева представи детайлна презентация с основните резултати от изпълнението на проекта на стойност 150 157 лв., в който са включени дейности, свързани с обновлението на част от постоянната експозиция и внедряването на съвременни технологии, улесняващи достъпа до културното наследство и осигуряващи равенство в комуникацията за хора с конкретни потребности.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук