Държавата предвижда значително увеличение на таксите, които производителите, преработвателите, хранителните магазини и ресторантите плащат на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобщава БНР. Според сигналите от бизнеса, увеличението е шокиращо — до 10‑30 пъти спрямо досегашните ставки.
Какво предвижда новата тарифа и защо браншът недоволства
По информация на БНТ, част от таксите на БАБХ, които са еднократни и обхващат услуги като регистрация, одобрения, проверки и изследвания, ще се увеличат драстично от 1 януари.
Според конкретни примери, заведението или магазин, който сега плаща 34 лв, ще трябва да внася 230 евро.
За производство, което досега е плащало 34 лв, новата такса може да стигне до 1 060 лв (542 евро) според същия източник. Бизнесът реагира остро — 13 браншови организации, сред които асоциации на месопреработватели, млекопреработватели, хлебари, птицевъди и др., са подписали писмо до премиера.
Те предупреждават, че рязкото увеличение не е мотивирано от икономическите реалности, като разходите в техния сектор са нараснали, но не с темповете, на които се променят таксите.
Освен това, според бизнеса, скокът в административните разходи, наложен от държавата, ще се отрази на потребителите — увеличените такси най-вероятно ще бъдат „прехвърлени“ върху крайните цени на храните.
Мярка за „регулиране на надценките“ — или ново ограничение за бизнеса?
Паралелно с темата за таксите, Министерството на земеделието подготвя законопроект за регулиране на веригата на доставки на хранителни продукти.
Според предложенията, ще има таван на надценките за 22 стоки – ограничения като 20% за преработватели, 10% за търговци на едро и най-много 20% за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лв.
Министър Георги Тахов заявява, че целта е да се „осигури справедлив дял“ от добавената стойност за фермерите и малките производители, а не да се наказва бизнесът.
Но и тази мярка среща съпротива. Според 15 браншови организации, регулациите могат да „блокират индустрията за 1,5 години“.
Те предупреждават, че ограниченията върху цените и правомощията на регулаторните органи като Комисията за защита на потребителите и НАП могат да доведат до административен произвол и репресии срещу фирми.
Какво казват браншовете?
Браншовите организации твърдят, че увеличението на таксите на БАБХ „многократно надвишава“ инфлацията и ръста на разходите им, което ги поставя в изключително затруднена ситуация.
Те настояват за отлагане на новите ставки и по-дълъг преходен период, за да могат да адаптират финансовите си планове.
Освен това, бизнесът изразява страх, че регулирането на надценките ще създаде нестабилност и непредсказуемост, особено в контекста на въвеждането на еврото.
Официалната позиция на държавата
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) твърдят, че законопроектът е насочен към „нормализация на отношенията“ между участниците в агрохранителната верига.
Според ведомството, лимитите на надценките ще гарантират, че земеделските производители получават справедлива цена, а потребителите няма да страдат от спекулативни надценки.
От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), в отговор на критики, заявяват (цитират ги от БНТ), че новите такси са наложени заради промени в европейското и националното законодателство и че те са необходими, за да се покрият административните и контролните дейности.
Увеличение на таксите между 10 и 30 пъти е извънредно мащабно и поставя сериозен финансов натиск върху малките фирми, особено тези, които работят с тесни маржове в хранителната индустрия.
Възможно е част от допълнителните разходи да се прехвърлят към потребителите, което може да доведе до ръст на цените на храните — точно това, което държавата твърди, че иска да предотврати.
Лимитът на надценките може да защити потребителите, но също така да намали гъвкавостта на бизнеса, особено ако критериите за надценки не са добре балансирани.
Въвеждането на тези мерки в момент на икономическа несигурност (включително преход към еврото) може да засили тревогите за стабилност и конкуренция на пазара.
Проектът за значително повишаване на таксите на БАБХ и въвеждането на тавани на надценките на храните поставя хранителния бранш в България пред сериозен избор: надценки, контрол или повишени разходи. Докато държавата говори за защита на потребителя и справедливи вериги, бизнесът предупреждава, че цената за него (и накрая за потребителя) може да е по-висока, отколкото звучи на пръв поглед.
