Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), обозначи три основни пътя за подобряване на икономическия растеж и осигуряване на по-устойчиви публични финанси в Европа. По време на изказването си на Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена, публикувано от финансовата институция, тя акцентира, че въпреки високите нива на дълг след пандемията, „наратът за фискална доминация (ситуация, при която монетарната политика трябва да се настройва на фоновите нужди на правителствата – бел. ред.) не се потвърдил“, тъй като ЕЦБ е работила в „пълна независимост“.
Според нея, дори при рязкото покачване на инфлацията, централната банка предприе „най-значителното затягане на паричната политика в историята ни“, като балансът ѝ е намалял с над 1,1 трилиона евро. В същото време страните от еврозоната са подобрили бюджетните си салда след пандемията, което е допринесло за stabilността на финансовата среда.
Лагард обаче изрази опасения относно друга форма на риск – наречена „фискална стагнация“, при която стремежът към бюджетна консолидация води до съкращаване на разходите, които биха могли да увеличат продуктивността. Тя подчерта, че само „седем от 20 нации в еврозоната“ са избрали опцията за удължен фискален период в замяна на инвестиции и реформи, които могат да повишат потенциала за растеж. „Това може да образува порочен кръг“, предупреди тя.
Лагард акцентира, че продуктивните публични разходи – особено в сферата на изследвания, образование и стратегическа инфраструктура – са изключително важни за справяне с демографските и структурни предизвикателства. Според нея, ако се пренасочи „само 1% от БВП към научноизследователска и развойна дейност и още 1% към образователната система“, резултатите биха могли да донесат съществени дългосрочни ползи за икономическия растеж, оценени на 6% в дългосрочен план.
Второто направление, отбелязано от Лагард, е по-ефективното използване на европейските ресурси. Тя спомена примери от миналото, като Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и новата инициатива Readiness 2030, която цели да привлече „150 милиарда евро“ за съвместни отбранителни способности. Според нея, подобни проекти показват как обединените ресурси могат да доведат до по-голям мащаб и по-добра възвръщаемост.
Третият аспект относно движещите сили за растеж е по-силното активизиране на частния капитал чрез европейските инструменти. Лагард припомни, че структурните и инвестиционни фондове на ЕС демонстрират значителен ефект на привличане, като „за всяко евро от тези фондове се генерират 1,10 евро частни инвестиции“. Според нея, това ще бъде от ключово значение за финансирането на зелените, дигиталните и отбранителните преходи, които изискват допълнителни „1,2 трилиона евро годишно до 2031 г.“.
Лагард заключи, че ако Европа впрегне напълно наличните механизми – както национални, така и общи – тя ще може да „обедини предимствата на двата свята: повишена продуктивност и устойчиви социални модели“, като същевременно минимизира риска от бъдеща фискална доминация.
