България разполага с всички необходими условия, за да стартира производството на модели на изкуствен интелект (ИИ) за конкретни бизнес приложения, целящи повишаване на ефективността. Това сподели в интервю за БТА Ева Майдел, евродепутат от Европейската народна партия и съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект.
Разговорът беше част от инициатива, подкрепена от Европейския парламент, касаеща внедряването на европейските нормативи в България.
Темата на интервюто бе Законодателният акт на ЕС за ИИ (Регламент (ЕС) 2024/1689, регламентиращ хармонизирани правила за изкуствения интелект), който бе одобрен от Европейския парламент през март миналата година. Основната му цел е да осигури безопасност и защита на основните права, като същевременно стимулира иновации. След окончателна проверка и одобрение от Европейския съвет, законът влезе в сила на 1 август тази година.
Според Майдел, българските компании, стартъпи и научни институти имат отлична възможност да използват закона като възможност за растеж и иновации.
“Важно е да се подчертае, че при разработването на ИИ за по-малко рискови категории, изискванията са значително по-слаби,” каза тя. “Това означава, че всяка фирма, която желае да оптимизира своите операции чрез ИИ, може да го направи без да е обект на строги регулации,” добави евродепутатът.
Тя акцентира също и на т. нар. фабрики за ИИ, които се създават в ЕС.
“Една от тези фабрики се намира в София. Почти всеки бизнес може, благодарение на фабриката за ИИ и института INSAIT, да разработи модел, адаптиран към неговите нужди, насочен към специфични бизнес процеси,” подчерта Майдел.
Въпреки че законодателният акт вече е в сила, компаниите в ЕС имат време да се подготвят, тъй като той става напълно приложим 24 месеца след одобрението – тоест, през август 2026 г., когато влизат в сила последните изисквания за високорисковите ИИ системи. В тази категория попадат системи, използвани в диагностицирането на заболявания, автопилотите на автомобили и биометричната идентификация, тъй като са свързани с потенциални рискове. Те ще трябва да спазват строги стандарти преди да получат достъп до пазара на ЕС, включително сертификации и осигуряване на прозрачност и човешки надзор.
Според Ева Майдел най-голямото предизвикателство при прилагането на Законодателния акт за ИИ е как компаниите, желаещи да развиват технологии в тези рискови сфери, ще се подготвят да спазват нормите.
Ежедневно компании изразяват желание за отлагане на прилагането на част от законодателството, заяви евродепутатът.
Преди няколко месеца големи европейски компании, включително германската софтуерна фирма САП (SAP) и френският доставчик на ИИ решения „Мистрал АИ“ (Mistral AI), призоваха ЕС да спре прилагането на закона, защото според тях той застрашава амбициите на Европа в сферата на ИИ.
Майдел изрази притеснение относно начина, по който Европейската комисия комуникира закона на бизнеса.
“ЕК не осигури достатъчно и навременни указания относно изпълнението на законовите разпоредби, което води до широко недоволство. Все повече се обсъжда, че този закон всъщност цели да спре развитието на ИИ в Европа, а замисълът беше напълно противоположен. Всички искаха да се създаде атмосфера на доверие, която да подпомогне ИИ в Европа,” каза Майдел.
Относно подготовката за пълното влизане в сила на закона, страните членки на ЕС трябва да назначат съответните органи на национално ниво за надзор. Но, както напомни Майдел, мнозинство от страните все още не са предприели необходимите стъпки и подготовката напредва бавно.
“Само 2 или 3 държави имат прието законодателство по този контрол, а в още 5 са предложени законопроекти,” поясни тя и допълни, че България е предложила създаването на такива институции.
Това би могло да води до отлагане на част от прилагането на Закона за ИИ, заяви тя.
Освен икономическите ползи и предизвикателства, Майдел акцентира и на влиянието на ИИ върху критичното мислене на хората и образованието.
Според моите наблюдения, използването на приложения като “Чат Джи Пи Ти” (ChatGPT) не представлява сериозен риск в момента. Много по-значителни са рисковете от неконтролираното използване на социалните медии от деца и генеративните ИИ технологии, заяви тя.
“Не можем да предотвратим децата да ги използват, но възрастните трябва да разбират какво предлагат тези нови технологии, за да им обяснят какво е приемливо и какво не,” добави Майдел.
Това е особено важно за учителите, “които несъмнено ще трябва да адаптират методите си на преподаване, вероятно и начините на оценка.”
През 90-те години, когато електронните калкулатори се наложиха, също съществуваха страхове, че ще се появят поколения, които не могат да смятат до 100, но образователните системи успяха да се приспособят, коментира евродепутатът.
Сега предизвикателството е значително по-голямо, тъй като обхваща почти всяка област, а не само смятането. Следователно, съвременният учител вероятно ще трябва да интегрира ИИ в обучението, позволявайки на ученика да го използва, без да позволява на ИИ да замества мисленето, а да действа като помощник.
