Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разширява своя обхват на действие в контекста на Регламент (ЕС) 2022/1925 – познат като Законодателен Акт за цифровите пазари (DMA). Това стана факт след указания от Съвета по европейски въпроси, който назначи институцията за национален компетентен орган в тази сфера, а необходимите изменения в законодателството бяха направени през ноември.
Информацията е предоставена от Комисията в отговор на запитвания на БТА относно новите ѝ задължения и взаимодействието ѝ с Европейската комисия (ЕК).
Според КЗК, регламентът се прилага централизирано от ЕК, но изисква активно участие на национално ниво за провеждане на изследвания, проверки и мониторинг. В тази връзка, Комисията ще помага на европейските разследвания чрез съдействие на място, предоставяне на устни обяснения и информация. Според институцията, това е не ново правомощие, а разширение на съществуващи механизми за сътрудничество, предвидени в Регламент 1/2003 относно разследванията съгласно чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на ЕС.
Комисията подчертава, че изпълнението на задачите, заложени в Акта, ще изисква тясна координация с ЕК, включително обмен на информация, оперативни срещи и участие в пазарни проучвания. Проверки на място, настоявани от ЕК, не се различават от тези, които КЗК провежда в съответствие с националното законодателство. Този процес включва възможности за конфискация на документи и данни, включително в електронен формат, и снемане на устни обяснения от представители на компании.
Институцията отбелязва, че нужните изменения в законодателството вече са изпълнени. Измененията в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), публикувани в „Държавен вестник“ на 7 ноември 2025 г., разширяват случаите, в които КЗК може да работи с ЕК и да упражнява правомощията си за проучване.
От ведомството настояват, че темата за цифровите пазари е важна част от работата на Европейската мрежа по конкуренция, което е подобрило тяхната експертиза. ЗЗК вече позволява участие на външни специалисти, особено в областта на компютърните технологии, в проверки на място. Това ще улесни разследванията, свързани с техническите изисквания на Акта, като оперативна съвместимост, достъп до данни и алгоритмичен контрол.
Относно трансграничните случаи, Комисията е готова да участва в съвместни проверки с ЕК и други държави членки. Институцията отбелязва, че това е резултат от дългогодишни обсъждания в рамките на европейската мрежа и подготовка, свързана с приемането на регламента.
По отношение на влиянието върху българските компании, КЗК отбелязва, че Актът ще създаде по-големи възможности за достигане до потребителите и за самостоятелно определяне на ценовата стратегия. Регламентът установява ограничения за големите технологични платформи относно практики, които могат да поставят собствените им стоки или услуги в привилегирована позиция при търсене или реклама. Освен това, платформите няма да имат право да налагат условия, които ограничават търговските решения на компаниите, включително свързани с ценообразуването.
Тези промени ще важат надлежно както за българските, така и за европейските предприятия, които разчитат на платформи като „Амазон“ (Amazon), „Гугъл“ (Google), „Мета“ (Meta) и „Букинг“ (Booking) за търговия, реклама или маркетинг.
