Траян Радев, синът на Симеон и Бистра Радеви, роден през 1929 г., е потомък на ресенския род на Трайче Радев. Семейството се стреми да даде много добро образование на Траян, не само чрез израстването му сред високоинтелектуалната семейна среда, но и като школувано образование.
Първоначално, успоредно с училището, Бистра Винарова се заема да му дава уроци по рисуване – въвежда го в живописта, графиката. Малкият Траян рисува с ентусиазъм, запазени са негови детски рисунки от това време. Но не е само вкусът към рисуването – тя му открива смисъла и красотата в текстовете на немските философи – чрез нея се докосва до Имануел Кант, Гьоте, Шилер и други автори.
Чуждите езици, които учи още като юноша, му помагат да чете оригиналните философски произведения, благодарение и на богатата семейна библиотека. И ако майка му го въвежда в красотата на немските философско-литературни текстове, в немската митология, баща му, големият познавач на френската история и литература, му открива света на френската поезия, литература и култура. Двамата са тези, които чрез своите разкази, насоки и спомени за познанства, му позволяват да види новите явления в изкуството.
Но неговото влечение и интерес е историята, обществените науки. Искал е да завърши право в чужбина, по подобие на своя знаменит баща, но обществено-политическите промени в страната осуетяват неговите желания и завършва история и литература в Софийския университет. Тук, в Историческия факултет, се запалва по археологията, участва в археологически разкопки, ръководени от известния български археолог проф. Гаврил Кацаров, приятел на Симеон Радев. За съжаление и тази мечта на Траян Радев не се осъществява.
В трудното следвоенно време опитва да намери каквато и да е работа, дори свързана с най-непривлекателен труд, но властта му пречи и му се отказва всичко, към което се насочи, обявен за „враг на режима“. За малко работи физически или нощен труд в ТПК (създадените Трудово-производителни кооперации) срещу мизерно заплащане, в строителството на пътища в Родопите и в мини.
Симеон Радев се опитва да го спаси и насочи към интелектуален труд. Успява да издейства, благодарение на договорите с БАН за написване на спомените, да работи като негов помощник – да чете в библиотеките, да превежда чужди документи, да чете на вече губещия своето зрение Симеон Радев, който в един момент започва да диктува на Траян не само творбите си, но и писмата до приятелите, колегите, до институциите.
Тежкият физически труд на открито, притесненията, натискът от режима, безнадеждното политическо положение се отразяват върху здравето на Траян Радев, но той нито за миг не приема „кариера срещу позор“, не е допуснат да бъде учител, да бъде назначен в редакция, да бъде преводач.
За да не „ръждяса“ перото му, както сам пише, започва да създава епиграми, чрез които дава форма и рими на връхлитащите го вълнения, главно обществено-политически. Епиграмите нарастват, стигат до стотици и се опитва да ги прочисти.
Тези негови занимания стават известни на майка му, която реагира много емоционално, разбирайки, че тези излияния излизат от една скована и нещастна душа. Със синовна благодарност Траян я успокоява, че това не е жал от жестоката семейна съдба, че напротив, неговото семейство е неговата опора и спасение.
Машината за тормоз, която цели, както пише Траян Радев „поддай се, продай се“, не успява при тези интелектуалци, най-вече благодарение на силните морални устои на Симеон и Бистра Радеви, предадени и на техния син.
След смъртта на Симеон Радев през 1967 г. Траян поема синовната грижа за майка си Бистра, останала без своя съпруг. До последния ѝ миг Траян е до нея и морално и физически.
Останал сам след смъртта на Бистра Винарова през 1977 г., той продължава грижите за своето семейство, но вече да опази значимото им културно наследството и паметта за тях. Непосредствено след смъртта ѝ Траян Радев получава многото съболезнователни писма, за него са утеха изказаните думи, че е бил „отличен“ син (Нели Доспевска).
Все пак с либерализацията на режима успява – занимава се с публицистика, работи в Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“. Наред с това, през целия си живот Траян Радев отдава сили да се грижи за наследството на семейството – опазва архива им, пише писма до партийните и държавни ръководители, до интелектуалци за издаване на книгите и спомените на Симеон Радев, излага идеята за създаване на „Дом-архив на Симеон Радев“.
След промените през 1989 г. интересът към него се засилва – дава интервюта, в които разказва за именитите си родители.
Траян Радев работи по биография на Симеон Радев по повод 120 годишнината от рождението му и по биографичен очерк за Бистра Винарова, съставя сборник в памет на Симеон Радев (1994), посвещава биографично изследване за Симеон Радев в годините около Илинденско-Преображенското въстание и началото на неговата обществено-политическа дейност (1986) – запазени в архива на семейството.
През 1993 г. излизат спомените на Симеон Радев „Какво видях от Балканската война“ с предговор, бележки и приложения от Траян Радев, а през 1994 г.– третото издание на „Ранни спомени“ под редакцията на Траян Радев. Следват „От триумф към трагедия: Това, което видях от Балканската война, Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. Първата катастрофа“ с предговор от Тр. Радев (2003) и предговори към други издания на спомени на Симеон Радев.
Дочакал промените през 1989 г., Траян Радев има възможност да види живия интерес към наследството на родителите си. Спокоен за това, което оставя след себе си, прави запомнящ се благороден дарителски жест – всичко, което наследява и притежава завещава на Държавна агенция „Архиви“ и си отива от този свят на 1 юли 2010 г., изпълнил това, на което всеотдайно се е обрекъл – да съхранява паметта за Бистра и Симеон Радеви.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
