Със своите действия свети Николай Мирликийски Чудотворец утвърдил важна християнска истина – една ръка да не знае какво прави другата. Това заяви в проповедта си след литургията в храма „Свети Николай“ във Велико Търново свещеноиконом отец Славчо Иванов.
Той разказа за чудесата на светеца, между които е спасяването на моряци от бурно море и предотвратяването на несправедливи екзекуции. Светецът вдъхновил хората да приемат християнството чрез словото и делата си. Специално внимание заслужава как помогнал на баща да омъжи трите си дъщери, тайно хвърляйки кесии със златни монети през прозореца. Когато благодетелят се разкрил, той му наредил да не разказва никому. По този начин до днес е достигнала одобрението, че добрите дела трябва да бъдат скрити. „Както пазим в тайна своите падения и грехове, така и добрите ни дела не бива да се афишират“, сподели отец Славчо.
Наистина е интересно, че житието на светеца от III-IV век е едно от най-известните, а описаните чудеса са въвели в традицията на предците на сегашните великотърновци, които преди 200 години основали храм, носещ името на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Отец Славчо напомни, че след построяването му преди 189 години той е осветен и до днешен ден носи това име, а догодина ще отпразнуваме 190 години от освещаването му.
Според традицията, в чест на светеца, в двора на църквата беше приготвен, осветен и раздаден рибен курбан за здраве. За 14-ти пореден път готвачът Димитър Димитров и помощникът му Христо Янакиев сготвиха рибена чорба с 20 килограма шаран, толстолоб и девисил от Черноморския регион. Част от ястието ще бъде дарена на Многопрофилната областна болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново. През следобеда църквата изпълниха православни песнопения, изпълнени от учениците на Неделното училище и хоровата група, която всяка неделя обогатява литургиите със своите гласове.
Храмът „Св. Николай“, заедно с камбанарията и Църковното училище в двора, от миналата година е класифициран като архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност от Възраждането с катедра „национално значение“. На фасадата на църквата е поставена паметна плоча, която запомня, че през февруари 1879 година тук се провели неофициални заседания на Учредителното събрание с български представители. За финансирането на ремонта на храма е открита дарителска сметка и средствата все още се събират.
