Според Хараламбос Кафкаридис, посланика на Република Кипър в България, географското местоположение на Кипър е както силен актив, така и предизвикателство. Той изрази това по време на кръгла маса в София, където специалисти и дипломати дискутираха важните геостратегически развития в Източното Средиземноморие и стремежите за регионално сътрудничество.
Събитието беше организирано от посолството на Кипър и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Форумът бе открит от проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет, която напомни, че от 1 януари Република Кипър ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, което ще укрепи ролята на региона в дневния ред на Европейския съюз.
Модераторът проф. Румяна Христиди от Софийския университет начерта геополитическите промени в Близкия изток, след атаката на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. Тя подчерта, че влиянието на Иран в региона е намалено, докато ролята на Израел и Турция нараства. Засиленият ангажимент на Анкара, според проф. Христиди, е сред факторите, които карат Кипър да се сближи с Израел и Египет.
Посланик Кафкаридис води разговора за политическата ситуация на Кипър – разделението на острова и турската окупация на северната част от 1974 г., наличието на британски бази и уникалната ситуация, при която Кипър стана част от ЕС през 2004 г., но правото на Европейския съюз не се прилага в северната част, която остава под турски контрол и в територията на непризнатата Севернокипърска турска република.
Посланикът обърна внимание на предимствата на географското местоположение на Кипър за развитието му в бизнес хъб. Той заяви, че добрите отношения на Кипър с Израел и арабските държави представляват възможност за икономическо сътрудничество, включително между араби и израелци. Кафкаридис подчерта и находищата на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър, които предлагат нови перспективи за диверсификация на газовите доставки за Европа, включително по Вертикалния газов коридор. Той спомена и хуманитарната роля на Кипър в конфликта в Газа, отново благодарение на добрите връзки в региона и сътрудничеството с САЩ и Обединените арабски емирства.
Посланикът направи паралел между кипърския въпрос и ситуацията в Украйна, подчертавайки, че и в двата случая става въпрос за оспорване на националния суверенитет. Той посочи позицията на правителството на Кипър за разрешаване на конфликта чрез двузонално двуобщностно федеративно устройство и спомена предстоящите избори в Северен Кипър. Според него, новият лидер на кипърските турци, Туфан Ерхюрман, който е считан за по-отворен, отколкото предшественика му Ерсин Татар, би могъл да предостави нови възможности за възобновяване на преговорите под егидата на ООН.
Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната, постави процесите в Източното Средиземноморие в контекста на по-широките геостратегически тенденции, свързани с руското нахлуване в Украйна и втория мандат на американския президент Доналд Тръмп.
Божилов коментира наскоро обявената нова стратегия за национална сигурност на САЩ, определяйки я като „студен душ“ за Европа, която ще трябва да поеме инициативата в много аспекти на отбраната. Той коментира, че американската политика преформулира международните отношения на основата на националните интереси и отдалечава Европейския съюз от следвоенния ред. Според него, Вашингтон не желае да общува с ЕС като с цялостна структура, а предпочита контакти с индивидуални държави, което, в комбинация с подкрепата за евроскептични сили, поставя блока под външен и вътрешен натиск.
От друга страна, той отбеляза, че вниманието на САЩ се измества от Близкия изток и че Вашингтон очаква регионалните играчи да поемат по-голяма роля. Това предполага, че те могат да действат по-свободно, стига да покажат ангажимент за ограничаване влиянието на Русия, Китай и Иран, както и да запазят отворени международните търговски маршрути.
Д-р Петър Стоилов от Университетския център за регионални изследвания и анализи обсъди отношенията между Кипър и Израел, посочвайки усилването на връзките след членството на Кипър в ЕС и разрива на отношенията между Израел и Турция през 2000-те. Той очерта възможностите за добив на природен газ от офшорни находища и за енергийния пренос през проектите за Източносредиземноморски газопровод и Евроазиатски електрически интерконектор. Д-р Стоилов също така акцентира върху ролята на Кипър като неутрална платформа за медиация между конфликтуващите страни в региона благодарение на традиционните връзки на Никозия.
На кръглата маса присъстваха посланици и дипломати от различни европейски държави, както и от Швейцария, Армения, Молдова, Сърбия, Черна гора, представители на фондация „Конрад Аденауер“, изследователи от Софийския университет и студенти.
