Когато чуем израза „разбита организирана престъпна група“, по правило си представяме хора от ъндърграунда – сенчести фигури, далеч от държавата. Когато обаче към това определение се добави „в МВР“, проблемът вече не е криминален. Той е институционален.
Акция в Ловеч и София, ръководена от прокуратурата, разкри не просто престъпна схема, а пълно изкривяване на смисъла на полицейската власт. Началник на столично районно управление, негови подчинени и още участници – обвинени като част от организирана престъпна група, разследвана за наркотици, подкупи и палежи.
Това не е единичен „гнил плод“. Това е сигнална лампа за система, която допуска хора с власт, оръжие и достъп до информация да действат като криминален субект.
Особено тревожно е, че разследването е продължило пет месеца. Пет месеца, в които предполагаема престъпна група, „обслужвана“ от две областни дирекции, е функционирала, докато част от участниците ѝ са били именно тези, които по закон трябва да я преследват.
Това поставя неизбежния въпрос: кой кого контролира в МВР – системата служителите или служителите системата?
Фактът, че сред задържаните има полицай с над 13 години стаж по линия „Наркотици“, е особено показателен. Това не е липса на опит, не е грешка от неопитност, а съзнателно преминаване от едната страна на закона.
В комбинация с ръководна позиция в районно управление, картината става още по-мрачна – говорим за възможност за чадър, изтичане на информация и целенасочено възпрепятстване на разследвания.
Да, МВР реагира – директорът на СДВР е поискал отстраняване на всички замесени служители. Това е правилна, но минимална и закъсняла реакция. Истинският въпрос не е дали ще бъдат отстранени, а как са били допуснати, как са били проверявани и защо вътрешният контрол не е сработил по-рано.
Обществото има право да знае дали става дума за изолирана група или за симптом на по-дълбок проблем, при който МВР периодично „произвежда“ престъпност, вместо да я ограничава. Защото когато полицията се превръща в част от организираната престъпност, държавата губи едно от основните си основания за доверие.
И тук терминът „ОПГ в МВР“ не е медийна сензация, а тежка диагноза. Ако обвиненията бъдат доказани в съда, това означава, че държавата е имала вътрешен враг, облечен в униформа. А ако не бъдат – тогава ще трябва да се търси отговорност за това как и защо подобни обвинения изобщо са били възможни.
И в двата случая въпросът остава същият: ОПГ в МВР – инцидент или модел?
Отговорът на този въпрос ще покаже дали говорим за прочистване или за поредната буря в чаша вода.
