За втора поредна година експертите отчитат висок риск от нови руски военни действия в съседни на ЕС държави извън НАТО.
Европейски експерти предупреждават, че макар Западните Балкани да не са сред най-вероятните огнища на конфликт през 2026 г., регионът остава потенциален източник на нестабилност. Като основен риск са посочени политиката на Сърбия спрямо Косово и сепаратистката политика на Република Сръбска.
Това показва мащабното изследване „Глобални рискове за ЕС“, което за първи път систематично измерва възприятията на европейски експерти за заплахите пред Съюза, очертавайки ЕС като уязвим не от една единствена криза, а от съвпадащи сътресения, засягащи инфраструктурата, съседните региони и самата архитектура на сигурността.
Освен потенциалната нестабилност на Балканите, изследването откроява като най-сериозни рискове за ЕС хибридните атаки срещу критичната инфраструктура, включително саботажи на енергийни и дигитални мрежи, както и развоя на войната в Украйна, особено сценарий за примирие при условията на Русия. Сред водещите заплахи е и възможно отслабване или оттегляне на американските гаранции за сигурност към Европа, което експертите оценяват като по-вероятно от пряк военен сблъсък между НАТО и Русия. Допълнителни рискове идват от нарастващото напрежение в Индо-Тихоокеанския регион, конфликти в Близкия изток и Северна Африка с отражение върху миграцията и вътрешната сигурност, както и от продължаваща нестабилност в части от Африка, която може да подкопае дългогодишните усилия на ЕС за стабилизация.
Картата на рисковете за 2026 г.
Картата на рисковете за 2026 г. показва силна концентрация на тревога около хибридната война, войната Русия–Украйна и надеждността на американските гаранции за сигурност. Комбинирайки вероятност и въздействие, пет сценария се открояват като високорискови за сигурността на ЕС през 2026 г.: разрушителна хибридна атака срещу критичната инфраструктура на ЕС; прекратяване на огъня в Украйна при условия, благоприятни за Русия; изтегляне на САЩ от гаранциите за сигурност към европейските съюзници; нови руски военни действия в съседни на ЕС държави извън НАТО; военен конфликт през Тайванския проток между Китай и Тайван.
Взети заедно, тези резултати очертават ЕС като най-уязвим не от една-единствена мащабна война, а от припокриващи се сътресения, които едновременно засягат неговата инфраструктура, съседни региони и основния му гарант за сигурност. Според предложената карта, рисковете пред сигурността на България са отдалечени.
Хибридната война – най-вероятната заплаха
Хибридната война е най-вероятната заплаха за ЕС и един от рисковете с най-голямо въздействие. Разрушителна хибридна атака срещу критичната инфраструктура на ЕС – подводен саботаж, сривове в електропреносните мрежи или подобни действия – е оценена като най-вероятният сценарий и един от най-вредните за сигурността на Съюза. Експертите ясно очакват враждебни държави и техни проксита да продължат да тестват европейските кабели, тръбопроводи и мрежи и се съмняват, че настоящите мерки за устойчивост на ЕС са достатъчни.
Центърът на тежестта на риска съчетава конвенционални военни действия с атаки срещу енергийни, дигитални и транспортни системи, което показва, че възпирането и отбраната вече зависят в същата степен от резервираност, защита и бързо възстановяване, както и от класическите военни инструменти.
Русия остава в центъра на опасенията
Сценариите, свързани с Русия, остават в ядрото на опасенията за сигурността на ЕС. Прекратяване на огъня в Украйна, благоприятно за Русия, заема високи позиции както по вероятност, така и по въздействие, което го прави един от сценариите с най-много последици за сигурността на ЕС. По този начин експертите отново потвърждават, че сигурността на Украйна е тясно свързана със сигурността на ЕС.
Сигурността на ЕС е пряко застрашена от мирно споразумение, което би закрепило териториалните придобивки на Москва, възнаградило агресията и подкопало дългосрочната жизнеспособност на Украйна като суверенна и демократична държава. Един мир по вкуса на Русия би сигнализирал и че ЕС не е в състояние да оформя собствената си среда за сигурност или да възпира бъдещи заплахи от Русия.
За втора поредна година експертите отчитат висок риск от нови руски военни действия в съседни на ЕС държави извън НАТО – опция, оценена като по-вероятна от пряк сблъсък НАТО–Русия и почти толкова вредна за сигурността на ЕС. Вероятното пълно подчиняване на грузинското правителство на дневен ред, дирижиран от Русия, допълнително увеличава тези опасения. Заедно тези оценки показват, че експертите очакват Русия да продължи да прекроява линиите на сигурност под прага на открита война с НАТО, постепенно ерозирайки сигурността на държавите по източния фланг на ЕС.
Трансатлантическата връзка като уязвимост
Трансатлантическите отношения разкриват сериозна уязвимост. Пряка война НАТО–Русия и използване на ядрено оръжие от Русия са двата сценария с най-голямо въздействие, но и най-малко вероятни. За разлика от тях, оттегляне на САЩ от гаранциите за сигурност към европейските съюзници остава толкова въздействащо, колкото и руската ядрена заплаха, но е значително по-вероятно.
За експертите по-вероятният шок през 2026 г. не е пълномащабна война с Русия, а отслабване на американската защита. Това сочи към структурна уязвимост в архитектурата на европейската сигурност: основният съюзник все по-често се възприема като източник на риск. Резултатите косвено подкрепят дебата за европейски отбранителни способности: докато настоящите ангажименти на НАТО, подкрепяни от САЩ, продължават да възпират руската агресия, ЕС е далеч от възможността да замени американските гаранции в краткосрочен план.
Индо-Тихоокеанският регион
Напрежението в Индо-Тихоокеанския регион заема все по-важно място в дневния ред за рисковете пред ЕС. Военен конфликт през Тайванския проток между Китай и Тайван е риск с високо въздействие. Експертите смятат агресивни действия на Китай в Южнокитайско море за по-вероятни, но по-малко вредни за ЕС. Пряк военен сблъсък САЩ–Китай остава класически риск с ниска вероятност, но изключително високо въздействие.
Тези оценки подсказват, че експертите от ЕС не очакват САЩ да ескалират до пълномащабна война в защита на Тайван, както и че кризите в региона се възприемат основно през призмата на икономическите сътресения и доверието в съюзите.
Близък изток и Северна Африка
Нестабилността в Близкия изток и Северна Африка засяга сигурността на ЕС най-вече чрез вторични ефекти. Провал на примирието между Израел и „Хамас“ се оценява като един от най-вероятните сценарии за 2026 г., но с умерено въздействие върху ЕС. По-широка ескалация на конфликта Израел–Иран е по-малко вероятна, но по-вредна. Атаките на хутите срещу военната операция на ЕС ASPIDES, защитаваща свободата на корабоплаване в Червено море, са оценени като умерен риск.
Мащабната нерегулярна миграция, терористични атаки с много жертви в ЕС и засилени мрежи за наркотрафик попадат в средната рискова категория и се разглеждат като сериозни изпитания за вътрешната сигурност и сплотеността на ЕС. Особено миграцията може да бъде инструментализирана в поляризирани политически конфликти.
Конфликти извън непосредственото съседство
Конфликти извън непосредственото съседство на ЕС често се оценяват като вероятни, но с по-ограничени последици. Териториалната фрагментация в Судан, сривът на федералната система на Сомалия и междудържавни конфликти в Рога на Африка имат висока вероятност, но ниско до умерено въздействие. За ЕС основният риск е задълбочаващ се вакуум в сигурността, който подкопава години инвестиции и изпитва неговата надеждност като дългосрочен партньор.
Държавен колапс в Ливан, подновено насилие в Либия и Мозамбик, конфронтация между Индия и Пакистан и война на Корейския полуостров са оценени като отдалечени рискове за сигурността на ЕС през 2026 г.
По-близо до територията на ЕС, потенциален конфликт на Западните Балкани – било чрез ескалация между Косово и Сърбия или сепаратистки натиск от Република Сръбска в Босна и Херцеговина – е класиран ниско както по вероятност, така и по въздействие.
Още международни новини – четете тук
