Обсъжданата в последните месеци реформа в паркирането в София – включваща разширяване на зоните за платено паркиране, актуализиране на цените и планове за изграждане на нови паркинги – предизвика оживен дебат сред граждани, експерти и политически фигури. Инициативата, лансирана от кмета Васил Терзиев, има както ярки поддръжници, така и остри критици, като последните изглежда са повече.
Аргументите „За“: рационализация на паркирането и инвестиции в инфраструктура
Кметът защитава реформата като системно решение на хроничния дефицит на паркоместа в София. В изявление пред медиите и в документи на общината той аргументира, че идеите имат широка обществена основа и са резултат от анкета с над 22 000 участници, които посочват паркирането като един от най-належащите проблеми в града.
„Това е първа важна крачка към по-справедливо, удобно и предвидимо паркиране в София – система с ясни правила, повече свободни места и с гаранция, че средствата от паркиране се връщат в кварталите ни под формата на инвестиции в по-добра градска среда“, заяви столичният кмет при представянето на идеята.
На брифинг той поясни, че над 269 имота са анализирани за възможност за изграждане на многоетажни паркинги чрез публично-частно партньорство, без промяна на собствеността върху терените.
В интервю за „Капитал“ Терзиев аргументира, че реформа трябва да облекчи ежедневието на гражданите.
„…след някоя друга година ще се видят огромните ползи от нея – от нормализиране на паркирането в кварталите … до допълнително финансиране за тротоари, улици и по-добра инфраструктура.“
„Против“: аргументи на критиците
Критиките срещу идеята за изграждане на нови многоетажни паркинги в София се концентрират около няколко основни линии, които обединяват граждански организации, част от опозиционните общински съветници и експерти по градско планиране.
Според тях проектът рискува да възпроизведе дългогодишен модел на управление на автомобилния трафик, който не решава системно проблема, а го отлага във времето.
„Спаси София“, доскорошен коалиционен партньор на столичния кмет, изложи аргументи „против“ това, че строителството на нови паркинги насърчава използването на лични автомобили, вместо да ограничава трафика.
Критиците се позовават на принципа на т.нар. „индуцирано търсене“ – колкото повече места за паркиране се създават, толкова повече автомобили навлизат в града. В този смисъл, според тях, инвестициите трябва да се насочат към обществен транспорт, велоалеи и пешеходна инфраструктура, а не към инфраструктура за автомобили.
Друг сериозен упрек е липсата на достатъчно публична яснота за конкретните параметри на проектите – точните локации, капацитета, цените за ползване и условията на публично-частните партньорства.
Част от общинските съветници поставят въпроса дали подобен модел няма да доведе до дългосрочни ангажименти в полза на частни оператори, за сметка на общинския интерес, без реален обществен контрол върху цените и достъпа. Подобни опасения изказа Карлос Контрера, според когото намеренията на кмета носят финансов риск.
Критики има и по отношение на въздействието върху градската среда. В квартали с вече ограничени зелени площи се изразяват опасения, че многоетажните паркинги ще влошат качеството на живот, ще увеличат шума и замърсяването и ще променят облика на жилищните зони.
Според местни инициативни комитети подобни проекти трябва да се реализират само след задълбочени обсъждания с живеещите в засегнатите райони.
Не на последно място, част от критиците определят инициативата като политически прибързана – стартирана в момент на силно обществено напрежение около цените на паркирането и разширяването на платените зони.
Според тях именно този контекст обяснява защо идеята за паркинги, дълго време искана от гражданите, днес среща скептицизъм и недоверие към намеренията и начина на реализация от страна на общинската власт.
Паркирането в София е проблем, който е неглижиран в дългите години управление на столицата. Т.нар. „буферни“ паркинги, които бяха изградени около някои метростанции, показаха, че това решение не е устойчиво. В същото време обаче не може да се твърди, че те са довели и до повече трафик в града.
Изграждането на нови паркинги е закъсняла стъпка, която местните власти е трябвало да вземат назад във времето, което е довело до натрупване на поредица от проблеми. Истина е, че само с изграждането на паркинги, въпросът с трафика на София няма да бъде решен, но той е логичен с оглед на районирането на столицата на „синя“ и „зелена“ зони.
Това райониране може и да не влезе сега, но в близко бъдеще със сигурност ще бъде наложено – от тази или от друга власт. В този смисъл, естественото изтласкване на автомобили извън тези зони, ще доведе до задръстването на кварталите, които не влизат в тях. Това нещо се случва и сега, като в такива квартали паркингите на големите хипермаркети са пълни в работни дни – очевидно не от пазаруващи.
Важният въпрос е къде има необходимост от изграждането на такива съоръжение и как ще бъдат изпълнени тези паркинги. Контрааргументът, че подобно решение няма да бъде финансово ефективно, ще бъде оборено или доказано от интереса или липсата на такъв от частни инвеститори. Те са тези, които биха имали интерес от печалба, следователно биха изчислили риска. Обратното – финансовият риск по-скоро съществува за общината, ако тя сама реши да строи такива съоръжения с държавни средства без да е ясен ефектът от това. В крайна сметка пазарът ще има крайната решаваща роля за това дали да съществуват подобни обекти или не.
