Парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отношение на Фонд „ЕС за Украйна“ .
Окончателно на второ четене споразумението подкрепиха 108 народни представители, а 57 бяха „против“. Нямаше въздържали се.
Участието на България във Фонд „ЕС за Украйна“ с принос под формата на гаранция в размер на 10 млн. евро е одобрено от Министерския съвет на 11 октомври 2023 г., се посочва в доклада на бюджетната комисия. Издаването на държавната гаранция във връзка с участието на България във Фонда посредством сключване на двете споразумения с ЕИБ, е предвидено в чл. 73, т. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
Фондът е част от инициативата на ЕИБ „ЕС за Украйна“ и има за цел да даде възможност на държавите членки на Европейския съюз, Европейската комисия и други страни и донори да подкрепят чрез приноса си възстановяването на Украйна. Приносът е доброволен и може да бъде под формата на парична вноска, гаранция или комбинация от двете.
Средствата се използват за гарантиране на операциите на ЕИБ със собствени ресурси в Украйна, както и за предоставяне на инвестиционни грантове и лихвени субсидии, се казва в доклада на бюджетната комисия. В рамките на Фонда се финансират, както проекти в публичния, така и в частния сектор, с основен фокус върху общинската инфраструктура.
Приносът на донорите се урежда със Споразумение за принос, сключено между съответната държава и ЕИБ. В него се определя размерът, видът (парична вноска или гаранция), допустимите операции и др. Във връзка с вноските под формата на гаранция заедно със Споразуменията за принос се сключва и Гаранционно споразумение. При активиране на гаранция всички загуби по операциите на ЕИБ се покриват колективно от всички участващи държави гаранти, пропорционално на дела им във Фонда.
До момента споразумения за принос са подписани от 16 държави от ЕС – Белгия, Италия, Кипър, Дания, Естония, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Финландия, Хърватия, Испания, Полша, Словакия и Ирландия, като четири от тях са подписали Гаранционни споразумения. Общият размер на участието на всички е 410,3 млн. евро.
По време на дебата Петър Петров („Възраждане“) посочи, че ще гласува против ратификацията, защото България ще участва с 10 млн. евро в даването на пари на украинските общини. За мен е важно да бъдат дадени пари за лечение на тежко болни деца, да бъдат увеличени парите за ремонт на пътища, за да станат по-безопасни, има общини с проблеми с водата, отбеляза той. Вместо това в момента мнозинството ще вземе решение за ратификация в ущърб на българските граждани, допълни Петров.
Манол Пейков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) каза, че парите за пътища и за медицина нямат нищо общо с тези, които даваме за Украйна. Това са много добре инвестирани пари, защото Украйна е нашият щит и, ако падне, ще е в ущърб на всички, посочи той.
Инвестиция е нещо, което ще ти бъде върнато, а тези пари няма да ни бъдат върнати, отговори му Петър Петров.
Александър Койчев („Възраждане“) отбеляза, че това споразумение между България и ЕИБ е подписано от служебния финансов министър Людмила Петкова и е странно защо чак сега се пуска за ратификация. С какво сме длъжни на Украйна, попита той.
Явор Божанков (ПП-ДБ) посочи, че България има грижа към бесарабските българи. Те учат в бомбоубежища, техните близки са на фронта, Русия ги вкара там, добави той.
В петъчния парламентарен контрол ще участват вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов, както и министрите в оставка Атанас Запрянов, Жечо Станков, Георг Георгиев, Иван Иванов и Георги Георгиев.
Още новини от деня – четете тук
