Едит Пиаф е уникална и незаменима – няма друга като нея, коментира френският поет, драматург и режисьор Жан Кокто, по случай 110-годишнината от нейното раждане.
Според изпълнителката Мирей Матийо, тя е несравнима певица, част от френската култура, която не може да бъде заменена.
Легендарната Пиаф е родена на 19 декември 1915 г. в Париж като Едит Джована Гасион. Баща й, Луи-Алфонс Гасион, е уличен акробат, а майка й, Анита Маяр, е певица под името Лин Марса. Докато баща й е на фронта през Първата световна война, нейна майка не се грижи за нея и я изпраща при баба си в Берне, Нормандия.
Двамата си изкарват хляба, обикаляйки Франция, докато Едит започва да пее на улицата от 10-годишна възраст, за да помага на семейството си. Публиката бързо се впечатлява от нейния мощен и емоционален глас.
Тя е известна с прозвището Пиаф или врабче, подходящо за момиче с ръст едва 147 сантиметра. Когато френският актьор и певец Морис Шевалие чува нейно изпълнение, той е възхитен от таланта й: „Това дете има неимоверна енергия“.
С времето тя привлича все повече почитатели и около нея се оформя кръг от артисти, които пишат песни и организират участия за нея. Тя записва първите си песни преди Втората световна война, а през 1947 г. представя „La vie en Rose“, която сама е написала и която я изстрелва към световната слава.
В края на 40-те години френският шансон завладява САЩ, а тя често изнася концерти в Ню Йорк.
На сцената Пиаф предпочита семплост, облечена в черна рокля, без бижута, защото изразява: „Нищо не трябва да отвлича вниманието на публиката“, вярвайки в тази философия през цялата си кариера.
Шарл Азнавур разказва, че Пиаф е търсила само един точен жест за всяка песен, което напълно задоволява публиката. Тя помага на много млади изпълнители да започнат кариерата си.
Някои от най-популярните й песни са „L’hymne à l’amour“, „La vie en Rose“, „Mon Dieu“, „Milord“ и „Les amants“. Най-известният й хит „Je ne regrette rien“ от 1956 г. е написан от композитора Шарл Дюмон и поета Мишел Вокер. Пиаф вярва, че именно това е песента, която най-добре я описва. Много от песните й отразяват трудните моменти в живота, изпълнени с трагедии и борба с зависимости.
Едит е майка едва на 17 години, но дъщеря й умира от менингит на две години. Най-голямата й любов, френският боксьор Марсел Сердан, загива при самолетна катастрофа през октомври 1949 г. след две години обща връзка. Срещат се в Ню Йорк, където той е женен. За него Пиаф композира песента „Hymne à l’amour“ и се твърди, че никога не е успяла да го забрави, въпреки многобройните си връзки, включително с Ив Монтан и Жорж Мустаки.
Пиаф се бори с алкохолизъм и наркотична зависимост през по-голямата част от живота си, оцелявайки след три почти фатални автомобилни инцидента.
Тя почина на 10 октомври 1963 г. на едва 47 години. След смъртта й архиепископът на Париж отказва да проведе жалейка, позовавайки се на нерелигиозния й живот, но хиляди фенове я съпровождат до последния й покой в гробището “Пер Лашез”, където почиват много известни френски творци.
Филмът „La Vie en Rose“ от 2007 г. за живота на Пиаф донесе „Оскар“ на френската актриса Марион Котияр в ролята на певицата, оставила дълбока следа в света на френската музика.
