През 2025 г. Турция положи сериозни усилия за слагане на край на войната в Украйна и стабилизиране на ситуацията в Сирия след падането на режима на Асад – две цели, които Анкара не изпълни с пълен успех, но които несъмнено белязаха външнополитическия живот на страната. В същото време Турция запази твърдата си позиция относно ситуацията в ивицата Газа и бе домакин на първата чуждестранна визита на новоизбрания папа – Лъв XIV.
ПОСРЕДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УКРАЙНА И РУСИЯ
В началото на февруари украинският президент Володимир Зеленски посети Анкара и се срещна с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който тогава отбеляза, че според него Турция ще бъде идеалният домакин за възможни разговори между Русия, Украйна и Съединените щати, в съответствие с подетата от американския президент Доналд Тръмп инициатива за прекратяване на огъня между Москва и Киев.
През следващите седмици Анкара многократно потвърди при различни поводи желанието си да съдейства за постигането на мир в Украйна. Турската столица през февруари последователно посетиха първо украинският президент Володимир Зеленски (18 февруари), после руският външен министър Сергей Лавров (24 февруари), а няколко дни след това, на 27 февруари, Истанбул бе домакин на среща между американски и руски дипломати. Междувременно турският министър на външните работи Хакан Фидан също заяви, че страната му е готова да бъде домакин на преговори за слагане на край на войната в Украйна.
Дипломатическите усилия на Турция и на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган продължиха и през следващите месеци, като бяха проведени редица срещи и разговори с представители на Украйна, Русия и САЩ, които в крайна сметка доведоха до това на 16 май в двореца „Долмабахче“ в Истанбул да се проведат две тристранни срещи на високо ниво – между представители на Турция, САЩ и Украйна и между представители на Турция, Русия и Украйна (първият пряк контакт между воюващите страни от 2022 г. насам).
За срещите в Истанбул пристигнаха голяма част от водещите дипломати от четирите страни, сред тях бяха турският министър на външните работи Хакан Фидан, който председателства и двете тристранни срещи, директорът на турското разузнаване (МИТ) Ибрахим Калън, американският държавен секретар Марко Рубио, специалният пратеник на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог, украинският външен министър Андрий Сибиха, тогавашният министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, съветникът на руския президент Владимир Медински, началникът на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили Игор Костюков и др.
Освен че успяха да съберат голяма част от водещите дипломати на четирите страни, проведените в Истанбул тристранни срещи доведоха и до постигането на споразумение за размяна на военнопленници на принципа „1000 за 1000“ между Русия и Украйна.
В началото на юни в двореца „Чъраган“ в Истанбул отново бе проведена среща между представители на Русия, Турция и Украйна, като на нея отново присъстваха Медински, Костюков, Умеров, Фидан и други официални лица. След срещата Умеров направи изявление пред медиите, в което съобщи, че руската делегация е предоставила на Украйна документ относно постигането на прекратяване на огъня, че е необходима една седмица за разглеждането на документа и че ще координират следващите стъпки, като поиска освобождаването на всички пленници и украински деца. Тогава Умеров подчерта, че според него всички ключови въпроси могат да бъдат решени единствено и само на ниво лидери.
В крайна сметка първите два кръга на преговорите в Истанбул – съответно на 16 май и на 2 юни – не доведоха до прекратяване на огъня, но двете страни сключиха споразумение за размяна на военнопленници, като дадоха приоритет на най-младите и най-тежко ранените, а също така се съгласиха да върнат тленните останки на 6000 войници от двете страни.
На 23 юли в Истанбул се състоя трети кръг от преговорите, който приключи след по-малко от час, като участващите делегации, които отново бяха ръководени от Умеров и Медински, потвърдиха, че съществен прогрес в посока на траен мир не е постигнат, поради дълбоко раздалечени позиции по ключовите въпроси, въпреки че тогава двете страни осъществиха нова размяна на военнопленници помежду си.
Към момента Турция продължава да поддържа позицията си за слагане на край на войната и отново изразява готовност да бъде домакин на мирни преговори между Русия и Украйна, докато напрежението между двете страни ескалира, превръщайки корабите, плаващи в Черно море под турски флаг, в обект на атаки от страна на Русия и танкерите от руския „сенчест флот“, плаващи близо до бреговете на Турция, в мишена за морските дронове на Украйна.
ПОДКРЕПА ЗА СИРИЯ
След падането на режима на Асад в Сирия в началото на декември 2024 г. Турция започна поетапно възстановяване на отношенията си с арабската страна, като този процес се разви значително през изминалите месеци. Анкара и Дамаск бяха прекъснали дипломатическите си отношения по време на управлението на Башар Асад и продължилата повече от 10 години гражданска война в страната.
През януари 2025 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган отправи призив към международната общност за оказване на подкрепа за възстановяването на Сирия, а подкрепа за новия режим изказа и турският външен министър Хакан Фидан. В средата на месеца Ердоган прие външния министър в новата администрация в Дамаск Асад Хасан аш Шибани в Анкара, а скоро след това „Турските авиолинии“ (Turkish Airlines) обявиха, че възобновяват полетите си до Дамаск. Анкара също така отново отвори генералното си консулство в сирийския град Алепо, а делегация на турското министерство на отбраната посети Дамаск и изрази готовност да окаже подкрепа на сирийските власти в борбата с тероризма.
В началото на февруари временният сирийски президент Ахмед аш Шараа посети Анкара и се срещна с Ердоган, превръщайки се в първия сирийски лидер, посетил Турция от 15 години насам. Тогава турският президент изрази пълна подкрепа за запазването на целостта на Сирия и подчерта, че Турция „никога не е изоставяла своите сирийски сестри и братя в най-тежките им времена“.
През март Турция осъди остро покачването на напрежението в сирийската провинция Латакия и възникналите там сблъсъци между силите на сирийското министерство на вътрешните работи и на отбраната и бойци, предани на сваления от власт сирийски президент Башар Асад. Броени дни след избухването на сблъсъците министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан, министърът на националната отбрана Яшар Гюлер и директорът на турската Национална разузнавателна служба (МИТ) Ибрахим Калън посетиха Дамаск.
На фона на покачването на напрежението сирийското правителство и подкрепяната от САЩ въоръжена група на Сирийските демократични сили (СДС), доминирана от кюрдска милиция, която Анкара възприема като разклонение на ПКК, сключиха споразумение за интегрирането на СДС към сирийската армия – процес, който Анкара следи отблизо и за чието прилагане продължава да настоява и до днес, тъй като разглежда относителната автономност на СДС като заплаха за целостта на Сирия и опит за обособяване на кюрдска автономия в Североизточна Сирия.
През април сирийският президент Ахмед аш Шараа посети Турция, за да се включи в Дипломатическия форум в Анталия. По време на събитието Аш Шараа се срещна с Ердоган, който го увери, че Турция полага значителни дипломатически усилия за премахването на международните санкции над Сирия. В средата на месеца турският министър на търговията Йомер Болат посети Дамаск и се обяви за засилване на икономическите отношения между двете страни.
В началото на май американският президент Доналд Тръмп изненадващо обяви, че официално отменя санкциите на САЩ срещу Сирия, а скоро след това той, Ердоган, Аш Шараа и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман проведоха видеоконферентен разговор, по време на който обсъдиха ситуацията в Сирия. В края на месеца Аш Шараа отново бе в Турция, където разговаря с Ердоган и му благодари за „ключовата му подкрепа и усилия“ за премахването на санкциите за Дамаск.
През лятото, когато Турция бе обхваната от десетки горски пожари, страната изпрати на Сирия самолети за гасене, в опит да помогне на Дамаск да се справи с пожарите на своя територия. През август Турция също така откри нов газопровод към Сирия, чрез който Дамаск започна да получава азербайджански природен газ. В същото време двете страни подписаха споразумение за разширяване на икономическото сътрудничество помежду си, а Хакан Фидан посети Дамаск и се срещна с Аш Шараа.
Междувременно стана ясно, че консорциум, съставен от фирми от Турция, Катар и САЩ, е сключил сделка за възстановяването и разширяването на летището в Дамаск на обща стойност 4 милиарда долара, а през септември Турция обяви официално, че е сключила споразумение със Сирия за обучаване на сирийски военни на нейна територия. В края на месеца Ердоган и Аш Шараа се срещнаха отново, този път в Ню Йорк, където и двамата участваха в 80-ата сесия на Общото събрание на ООН.
В края на годината Турция също така официално назначи турския заместник-министър на външните работи Нух Йълмаз за посланик на страната в Дамаск, превръщайки Нух в първия посланик на Турция в Сирия от 13 години.
Друг важен процес, в който турските власти участваха през цялата година, бе и оказването на подкрепа за завръщането на сирийски граждани в родината им – процес, в рамките на който Анкара въведе специална програма, позволяваща на сирийските граждани да получават допълнителна административна подкрепа от различни сирийски и турски институции, както и осигуряване на транспорт до турско-сирийската граница. През декември т.г. турският министър на вътрешните работи Али Йерликая съобщи, че малко над 578 000 сирийски граждани са се завърнали в родината си от Турция в периода от декември 2024 г. до декември 2025 г.
В крайна сметка през годината Турция успя да възвърне и развие дипломатическите, икономическите и добросъседските си отношения със Сирия отново, като същевременно се опита да помогне на новите власти да осигурят стабилизиране на страната, въпреки неколкократните атаки на Израел и отказа на СДС да се интегрира в сирийската армия съгласно сключеното през март споразумение – проблем, който и към настоящия момент продължава да е на дневен ред и за чието разрешаване турските и сирийските власти продължават да настояват.
ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО ГАЗА
Още в първия ден на 2025 г. най-големият град в Турция – Истанбул – осъмна с многолюдно шествие за солидарност с Газа и палестинците, в което участваха десетки хиляди граждани. През годината различни официални лица от Турция, в това число и президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган и турският външен министър Хакан Фидан, както и редица институции, отправяха неколкократни призиви за създаването на независима, суверенна и географски цялостна държава Палестина, спиране на атаките на Израел в ивицата Газа и осъждане на действията на израелските власти от страна на международната общност.
Турция бе една от страните, които първи приветстваха одобрения от арабските лидери през март план за възстановяване на ивицата Газа, чиято основна цел бе двумилионното палестинско население да остане на територията на анклава. През април в големите градове в страната се проведоха още редица протести против атаките на Израел срещу Газа под мотото „Газа умира! Вдигнете се!“.
Наред с това различни институции от страната полагаха сериозни усилия в опит да пробият блокадата на ивицата Газа и да доставят хуманитарна помощ до анклава, а активисти от Турция се включиха в международната хуманитарна организация Коалиция „Флотилия на свободата“, която събра хора от различни страни с идеята да достигнат до Газа по вода и да доставят хуманитарна помощ на нуждаещите се там.
През юли Турция и Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) подписаха споразумение за създаване на офис на Агенцията в турската столица Анкара – друга стъпка, свързана с подкрепата на Турция за палестинците. В края на лятото турските власти също така официално забраниха на всички плавателни съдове, плаващи под израелски флаг или собственост на израелски граждани, да влизат в турски пристанища и наложиха частична забрана за навлизането на израелски самолети във въздушното пространство на Турция.
Турският външен министър Хакан Фидан и ръководителят на турското разузнаване (МИТ) Ибрахим Калън също положиха сериозни усилия за преустановяването на огъня в ивицата Газа и доставянето на хуманитарна помощ до анклава, провеждайки срещи с представители и високопоставени членове на палестинската въоръжена групировка „Хамас“.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също използва всяка една възможност, включително срещите и разговорите си с американския президент Доналд Тръмп и други световни лидери и изказванията си на различни международни форуми и събития в Турция, за да изрази подкрепата на Анкара за палестинците и да отправи многократни призиви към международната общност за спиране на огъня в Газа и осъждане на действията на Израел.
През септември делегация от 30 турски депутати посети граничния пункт Рафах, за да привлече международно внимание към ситуацията в Газа и да призове незабавно да бъде разрешен достъпът на хуманитарна помощ.
Чрез твърдите политически позиции и публични осъждания на израелските действия, масови демонстрации, дипломатически усилия за постигане на прекратяване на огъня и участие в международни формати, както и чрез предоставяне на значително количество хуманитарна помощ и полагане на усилия за подобряване на условията на живот в ивицата Газа, през 2025 г. Турция отново потвърди твърдата си подкрепа за палестинската кауза в международен план.
ПЪРВО ЗАДГРАНИЧНО ПЪТУВАНЕ НА ПАПА ЛЪВ XIV
От самото начало на 2025 г. Турция и базираната в Истанбул Вселенска патриаршия се надяваха на папско посещение по случай 1700-та годишнина от Първия вселенски събор в Никея (днешния турски град Изник), след като в средата на 2024 г. папа Франциск изрази желание да се включи в честването на годишнината и да посети останките на древната базилика, в която е историческият за християнството църковен събор.
Въпреки влошаването на здравословното състояние на папа Франциск и постъпването му в болница през февруари вселенският патриарх Вартоломей и турските власти продължиха да се надяват той да успее да посети Изник през май.
На 21 април 2025 г. надеждите за посещението на папа Франциск в Турция бяха помрачени от новината за неговата смърт, която породи съмнения относно вероятността бъдещият папа да посети Изник през настоящата година и постави Турция и Вселенската патриаршия в режим на изчакване на избора на нов глава на Римокатолическата църква.
На 8 май 2025 г. за нов папа бе избран американецът кардинал Робърт Франсис Превост, който избра името Лъв XIV и стана 267-ия папа на Римокатолическата църква. Няколко месеца след избирането си папа Лъв бе посетен от първата дама на Турция Емине Ердоган, пред която загатна, че може да посети Турция през ноември, възраждайки надеждите за папско посещение по случай годишнината от Никейския събор.
През октомври Ватиканът официално обяви, че папа Лъв XIV ще посети Турция и Ливан в края на ноември, в рамките на първото си задгранично пътуване след избирането му за глава на Римокатолическата църква. Тази новина предизвика ново въодушевление в Турция, а в страната наново започнаха приготовления за идването на папата.
В крайна сметка посещението на папа Лъв XIV в Турция бе осъществено в периода 27 – 30 ноември, като в рамките на визитата си папата посети турската столица Анкара и градовете Истанбул и Изник.
В първия ден от посещението си папа Лъв XIV посети мавзолея на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара, където почете неговата памет с полагане на венец, срещна се с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и посети католическата църква „Дева Мария“, която се намира в близост до Посолството на Ватикана в турската столица.
Във втория ден Светият отец посети най-голямата католическа катедрала в Истанбул – „Свети Дух“, където отслужи тържествена литургия и се срещна с хиляди вярващи. По-късно през деня папа Лъв XIV пристигна с хеликоптер в град Изник, където заедно с Вселенския патриарх Вартоломей прочетоха обща молитва и посетиха руините на древната базилика „Свети Неофит“, в която през 325 г. е проведен Никейският събор. С това посещение Лъв XIV се превърна в първия глава на Римокатолическата църква, който посещава Изник.
В третия ден от посещението си папа Лъв XIV посети джамията „Султан Ахмет“ в Истанбул заедно с турския министър на културата Мехмет Нури Ерсой, мюфтията на Истанбул д-р Емлуллах Тунджер и мюезина Ашгън Муса Тунджа. По-късно през деня Светият отец се срещна и разговаря с лидерите на местните църкви и християнските общности в Истанбул, след което посети Вселенската патриаршия, където заедно с Вселенския патриарх подписаха съвместна декларация, в която изразиха готовността си да продължат да вървят решително по пътя на диалога с цел възстановяването на пълното общение между Вселенската патриаршия и Римокатолическата църква.
В края на посещението си папа Лъв XIV за пръв път в историята на Турция отслужи папска литургия извън църква, събирайки около 4000 вярващи в истанбулската „Фолксваген Арена“.
Още международни новини – четете тук
